7 начина да спрете да сте начинаещ в йога

Всички искаме по-бързо да станем “напреднали” в йогата, която сме си избрали. Като че ли думата “начинаещ” е обидна, едва ли не нарочвайки ни за “несправящи се”… Как по-бързо да преминем тази граница? Какво всъщност ще ни даде самочувствието, че вече не сме сред “изоставащите”?

1. НАПРАВЕТЕ ПРАКТИКАТА СИ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ САМО АСАНА

Физическите пози (асана), които толкова обичаме тук на Запад са само една малка част от йога, която по традиция винаги е била повече духовна дисциплина, отколкото упражнения за тялото. Всъщност, асана е била измислена като начин да се подготви тялото за медитация, а не като някакъв комплекс с оздравителни цели. Сериозните практикуващи имат много по-всеобхватна практика, наречена садхана (духовна практика). Изучаването и на другите компоненти на йога като пранаяма, яма и нияма, мантра или медитация, ще Ви въведе в необятния свят на йога отвъд асана. Когато разбирате какво е значението на асана за по-висшите цели на йога и физическата Ви практика добива други измерения.

2. ЧЕТЕТЕ ЙОГИСТКИ ТЕКСТОВЕ

Четенето на текстове като “Йога сутри” на Патанджали, “Бхагават Гита” или “Хата Йога Прадипика” Ви казва много за корените и философията зад онова, което правите на постелката. Разбира се, тези текстове, както и повечето други текстове за йога, са доста символично написани, много философски и изключително трудни за разбиране без коментар, но дори да ги прелиствате и да си харесвате по някой откъс от време на време означава много. Днес, много хора практикуват йога само като упражнения или стречинг без да разбират контекста,в който се е появила практиката. Но за онези, които наистина искат да учат йога сериозно, изучаването на тези текстове, за да се разберат концепциите, върху които е стъпила практиката, е най-доброто и съществено нещо, което биха могли да направят.

3. УЧЕТЕ С УЧИТЕЛ, ПРАКТИКУВАЙТЕ У ДОМА

Колкото по-навлизате в практиката, толкова повече ще се убеждавате, че без учител е трудно да се справите. И ако за начинаещите е задължително да започнат с учител, за да научат нещата правилно от самото начало, то за напредналите е два пъти по-важно да имат учител, който да ги предпази от още по-големите препъни-камъни, които идват с времето. Както се казва: “малки деца—малки проблеми, големи деца – големи проблеми”. За съжаление, препятствията пред напредналите йоги не стават по-малко, а по-трудно разпознаваеми и още по-коварни. В същото време, тъй като практика “6 дни в седмицата” е изключително сложно за поддържане дори и при най-добрите намерения, умението да се практикува сам у дома е от първостепенно значение. Не само, че оставането насаме със себе си е проверка за наученото, но и Ви дава много повече възможност да се вслушате в себе си и да обърнете погледа още по-навътре. Много практикуващи се чувстват като в небрано лозе да практикуват у дома, но способността да си самостоятелен е най-решаващият признак дали си напреднал или още креташ сред начинаещите. Зрелият практикуващ знае какво да прави и как, и няма нужда от някой да го дундурка. С времето става много по-лесно.

4. ПОСВЕТЕТЕ СЕ НА ЕДИН МЕТОД, ЕДИН УЧИТЕЛ

Разбира се, че в началото всички обикаляме различни студия и изпробваме различни стилове йога, с различни учители. Не винаги намираме своето веднага. Но когато сте намерили онова, което работи за Вас, идва моментът да му се посветите. Всеки “вид” или “стил” йога разчита на някакво развитие във времето, на изграждане и надграждане…Ходенето на различни видове йога за разнообразие е признак за незрялост и несериозност на отношението, а без стабилна връзка с учител, за йога не може да се говори изобщо. Няма как иначе.

5. ХОДЕТЕ НА СЕМИНАРИ И РАБОТИЛНИЦИ

Търсете начини да учите повече от своя учител. Практиката си е практика, но йога включва още толкова неща, които не могат да бъдат побрани в някакъв си час и половина време. Повечето студия предлагат допълнителни семинари и тренинги на различни тематики. Веднъж като сте избрали Ащанга, ходете на такива събития, които се занимават с Ащанга конкретно и се провеждат от хора, практикуващи Ащанга. Така всичко ще се допълва и ще допринася практиката Ви да става все по-пълна, интелигентна, ефективна. Патанджали нарича такова отношение “екаграта” – насочено в една посока. Очевадно е, че ще постигнете много повече, когато всичките Ви усилия имат една обща цел. Разпиляването на вниманието и усилията за неща, водещи в различни посоки може само да Ви обърка и всъщност да Ви дърпа назад.

6. УЧЕТЕ ПОЗИТЕ

Може да звучи малко обратно на това, че все пак физическата практика е само малка част от йога, но всъщност не е така. Колкото и да не е самоцел, физическата практика все пак трябва да бъде изпълнявана правилно, за да обслужва всички останали цели и намерения. Всяка поза си има специфичен алайнмънт (постановка), който Ви позволява не само да избегнете травми, но и да извлечете максимума полза физически и енергийно от всяка поза. Не всички детайли могат да бъдат споменати и обсъждани по време на редовен клас, още повече, че всеки е различен и изисква индивидуален подход. Но за да бъдете самостоятелни и да сте уверени, че няма да оплескате нещата, учете позите обстойно, както и самата методика на традицията, която сте си избрали.

7. СПОДЕЛЯЙТЕ С УЧИТЕЛЯ СИ И ГО СЛУШАЙТЕ

И след като си говорим за някакви взаимоотношения с учителя Ви, това изисква нещата да се дискутират. Ако имате някакви съображения или нещо, което да Ви мъчи—споделете го. Не става въпрос само за травми или здравословни проблеми. Всичко влияе на практиката Ви, затова каквото Ви човърка, споделете го. Опитният учител ще познава психологията на практиката и многото пречки и препъни-камъни, които постоянно изникват пред нас. Той/тя ще знае и начините за преодоляването им, затова не разчитайте на интернет за тези неща, а говорете с онзи, който Ви познава понякога по-добре от самите Вас—Вашият учител. Начинаещите често се притесняват да питат, за да не изглеждат по-неопитни, отколкото са или да не би учителят “да си помисли нещо” за тях. Споко, няма нещо, което опитният учител да не е видял или чул. Той/тя знаят, че това са нормални неща и дори понякога ще Ви предизвикват. Има неща, които трябва да се случат, но и има начини те да се използват за растеж. Дискутирането на тези неща и смелостта да потърсиш съвет са признак ако не за напредналост в истинския смисъл, то поне за правилно отношение към нещата.

И в края на краищата, може би най-важното е, че колкото повече “напредваме” в практиката си, толкова повече се убеждаваме, че в йога няма напреднали и начинаещи. Всеки тръгва от някъде и върви по пътя си. Важното е да се върви в избраната посока, а каквото има да се случва, ще се случи. Когато се усетите, че мислите по този начин и че вече отдавна не делите практикуващите на “напреднали” и “начинаещи” или позите на “трудни” и “лесни”, когато мисълта “дали” да практикувате днес вече дори не Ви минава, а просто си знаете, че имате практика, когато всичко, което правите започне да се съобразява с практиката Ви, вместо практиката Ви да зависи от него….тогава със сигурност вече не сте начинаещ, йога е станала част от ежедневието Ви, а Вие сте вече ученик по йога. Добре дошли сред нас!