За Връзките и Изобщо…
Йога е съюз на тяло, ум и дух. Това, може би, е което всички търсим и към което се стремим. Това е и което ме „зариби“ за йога преди толкова много време. След безумно много години в спорта без да слушам тялото си, беше си направо откровение да го „усещам“ и да се чувствам у дома си в него.
Но тази връзка не идва лесно. Макар да вярвам твърдо, че Ащанга йога е един от най-добрите начини да се създаде такава връзка, много добре разбирам и онези, които се отказват от Ащанга. Както ми каза една приятелка неотдавна: „Знам, че ще стане, но просто не ми се работи толкова упорито.“
В Ащанга йога често полу на шега казваме, че всички сме начинаещи първите 10-ина години. Учениците ми се смеят, когато чуят този лаф за първи път и си мислят, че се майтапя. Но както се казва: добре, че са шегите, за да си кажем истината. Защото не е шега. Истина си е. И след 17 години считам, че съм начинаеща, защото все още работя да създавам повече усещане и връзки. Като например да изпъна изцяло лактите си в Бакасана без да припадна от зор. Или да държа тазобедрените си стави в ставните им ямки, да издължавам и изтеглям без да преразтягам…Ей-такива неща тук и там.
Нещата, за които говоря са на повърхността наистина, но напоследък стигам до извода, че докато не изчистим тези „по-груби“ връзки в изпълнението си, все още сме начинаещи, защото без тях е още по-трудно да се усетят по-фините и вътрешни връзки като съединителната тъкан, органите и енергията. Естествено, всички тези слоеве не са отделни един от друг и във всяка асана можем да усетим по нещо, я по-външно, я по-вътрешно.
Винаги е прекрасно, удовлетворяващо, но и малко приземяващо да се върнеш към практика след по-дълъг период на почивка. За мен това винаги носи нови усещания, нова мъдрост и прозрения. Помага ми да усъвършенствам практиката и преподаването си. За тази цел оставам отворена за новите и понякога странни усещания, за само-критиката и само-анализа. Старая се да не забравям, че знанията ми са ограничени и че съм само ученик по този път като всички.
Преподаването (на йога) е част от този процес, защото именно когато преподаваш може да откриеш кои части от дадена поза все още не разбираш добре и върху кои има нужда от повече работа. В този смисъл периодичните „тийчър трейнинги“ и курсове за продължаващо обучение са безценни, защото там те наблюдават и ти дават обратна информация, което е абсолютно необходимо ако искаме да растем било като практикуващи, било като учители.
Защото…как преподаваш нещо, което сам не разбираш? Не че не е възможно, но наистина трябва да познаваш позата много добре, както и действията, необходими в позата, а това изисква да се разбира и върху кои други пози надгражда дадената. Ако знаем тези неща, можем да преподадем дори поза, която сами не практикуваме, макар че ще е по-трудно.
Това, което искам да кажа е, че едва когато успея да направя някоя поза и да я разбера мога да я преподавам, защото знам и как да насоча учениците си какво да правят, за да се справят с нея. Иначе не става. Само външната постановка на позата далеч не казва всичко – дори не казва нищо. Само заставането в поза не е асана.
Сега когато обучавам учители или отида на практика с други учители лесно мога да видя по преподаването им кое самите те не разбират от позите, които преподават. Разбирам и защо понякога им е трудно да преподават. Практика му е майката. Практика практика, практика. Практикувай, за да разбереш позата. Веднъж като си усетил и разбрал действията в нея, това се вижда. Понякога добрата демонстрация с необходимите действия върши повече работа от многото думи, опитващи се да опишат нещо, което не се разбира и не стига до същината. Ако действията и противодействията в позата не се разбират, как може да се преподава тази поза?
Днес ми е забавно да наблюдавам обучаващите се учители, които стоят в ступор пред колегите си, уж наблюдават Самастити и дори не знаят КАКВО да наблюдават! Днес ми е забавно да наблюдавам хората, телата им и тенденциите им за телодържане и да виждам тези тенденции навсякъде. Може би е професионално изкривяване, но само по стъпалата и начина на стъпване мога да кажа много за тялото отгоре.
Но въпреки всичко, много по-лесно е да се види липсата на действие при друг човек, отколкото да се усети в собственото си тяло. Ето защо, всеки ден се връщам на постелката, за да задълбочавам разбирането си, а след това и да давам по-добри инструкции. Защото то това си е наградата от преподаването на йога – да видиш, че и другите започват да усещат.
