Самонаблюдението и самоанализът са част от практиката
Онези от нас, които си обичат физическата практика и/или практикуват от достатъчно дълго време, най-вероятно са изпитвали и дискомфорт, и трудности, свързани с практиката. Нормално е. Това може да е нещо леко и безобидно, а понякога—за дълго време и доста дразнещо или болезнено. Може дълго време нищо да не усещаме в дадена асана или изведнъж да не можем вече да правим нещо, което с лекота сме правили преди време.
Причините също са разнообразни: от неразбирането ни на асана до прибързване и лоша техника, но много често причината е някакъв структурен дисбаланс в тялото. От опит обаче знам, че ако болката/дискомфортът не преминат бързо и се появяват отново и отново, почти винаги става въпрос за някой мускул или мускулна група, които не функционират оптимално, било то поради неподходяща практика, небалансиран начин на живот, емоционален стрес, който ни саботира или други лични проблеми, които не сме решили. Ако след масаж или други подобни терапии облекчението е временно, трябва да се вгледаме и в здравето на вътрешните ни органи и системи.
Масажите са си страхотно нещо, но често те не вземат предвид дисбалансите ни, мускулите които може би реагират, миофасциалните слепвания, хипер-мобилните ни стави и други подобни неща. Един учител би трябвало да знае какво означава да те боли гърбът след навеждане назад, но не и след навеждане напред. Много хора, които изпитват това просто се отказват да правят навеждания назад! (и аз бях една от тях). Но определено, в дългосрочен план това не е добра терапия, нито пък стратегия. Ако имате знанията, може да проанализирате точно кога се появява конкретната болка и това казва много.
Един такъв (само)анализ може да ви разкрие, че коремните мускули не функционират и оттам гръбнакът няма опора. Или пък, че седалищните мускули са стегнати и постоянно обръщат краката ви навън. А може и самата техника да ви е лоша. Всички тези наблюдения са необходими, за да се работи за добра и безопасна техника и често са необходими допълнителни упражнения, които да позасилят някой мускул или да поразтегнат друг. Да, и самата практика би го направила, но се иска изключителна дисциплина и търпение, а никой няма такива. Много често се иска и помощ отвън, за да забележиш, усетиш и направиш нещо—и то консистентна помощ, всеки ден, докато тялото може само да се справи. Но не винаги е толкова просто.
Ние не сме само кости, стави и мускули. Ако вземем кръвоносната и лимфната системи, които обслужват процеса на изчистване, който върви много интензивно по време на Ащанга йога практика, слабостта на един мускул може да се дължи чисто и просто на това, че мускулът се дренира по същите лимфни пътища като някой вътрешен орган. И ако органът не функционира перфектно, то и мускулът, споделящ лимфните или кръвоносни пътища няма да функционира добре. При слаби коремни мускули, например, проблемът може да е в нарушение функцията на тънките черва поради недобро хранене, или антибиотици, или нещо друго. Това прави трудно да се изчистват отпадните продукти от мускулния метаболизъм и така, ние ще имаме слаб мускул.
Разбира се, липсата на чувствителност в някои мускули—особено по-дълбоките като тези на тазовото дъно (Мулабанда) може да е резултати от травми—раждане, запек, прекалено интензивна практика или носене на тежки неща (прекалено много фитнес с големи тежести)…Това отслабва тази мускулатура и тя губи чувствителност. В такива случи е необходима стимулация на проприоцепторите, за да се върне чувствителността. Бързане да правим неща, за които не сме готови очевадно е предпоставка за подобни “травми”.
Например Крак зад главата (или двата зад главата, все тая). Освен ако не сме с много дълги крака, тази асана изисква флексия в гръбнака, за да сложим крака отзад. Но това прекалено интензивно мачка коремните органи, което може да притисне стомаха към диафрагмата. (освен да компресира самия гръбнак). Появяват се проблеми с храносмилането. Но и обратното го има—хора с гастро-езофагеален рефлекс имат затруднения да качат краката си зад главата, дори мускулите им да са си ОК. Когато позицията на стомаха спрямо диафрагмата се възстанови, позата се получава без проблем, а и храносмилането се подобрява. Разбира се, цялата тази “терапия” не се случва за една нощ или 1 месец. И при най-целенасочения и компетентен подход се иска доста време тялото да възстанови функции, да се пренареди, да се поотприщи. Но без такъв подход, терапията може да продължи изключително дълго (5,10 години), може много дълго да не виждаме напредък в практиката си или дори да си създадем сами нови проблеми. И най-лошото е, че докато чакаме нещо да се случи, мнозина най-вероятно ще се откажат.
Накратко, ако даден мускул или мускулна група не функционират добре и практиката и йога-дриловете нямат кой знае какъв ефект (при редовно изпълнение, няколко месеца подред поне…), то причината може да е свързана с вътрешните органи и жлези. И ако те са причината и не им обърнем внимание (най-често е достатъчно да се промени начина на хранене, стреса и т.н.) то рано или късно, ставата или ставите, които тези мускули поддържат ще дегенерират, ще станат нестабилни и ще започнат да ни ограничават.
Можете да започнете да разбирате тялото си по-добре в курсовете по “Функционална анатомия на йога”, които предлагам. Да познаващ анатомията си и да знаеш как да работиш с нея по време на практика е първата стъпка към йога-терапията, изцелението и навлизането по-навътре в себе си.
