Подредете тялото си, за да ви е подреден и умът

Миналата седмица преподавах на интересна група йога-практикуващи. Повечето– извън Ащанга и за съжаление—извън алайнмънт. Няма да лъжа, гледката на тези толкова неподредени тела беше тъжна.

По време на дискусията в края на йога-лагера се повдигнаха много въпроси,свързани с Ащанга и йога въобще, но всички се въртяха около едно нещо—хората практикуват йога някъде-си, но никога не бяха чували и един алайнмънт тип, т.е. инструкция как да подредят и използват тялото си. Е, поне болшинството бяха такива. И разбира се, стигна се и до травмите. Повечето от присъстващите вече си имаха история с нещо, което ги боли или не им е наред.

За травмите не искам сега да говоря, защото темата е дълга, а и много съм писала по нея. Всяка физическа форма на йога потенциално крие риск от травми: защото повтаряме едни и същи движения, защото блеем, защото идваме с навиците си на движение, защото не ни дават достатъчно инструкции за постановка…Но травми има и в други физически дисциплини: тичане, фитнес, ски…

Йога е нещо, отварящо ни очите. За себе си. За връзката ни със себе си. Йога ни събужда и ни кара да дишаме. Йога култивира сила, гъвкавост, мекота. Йога ни кара да изградим това ценно качество да се вглеждаме в себе си надълбоко, да преосмисляме живота си и мястото си в света.– без илюзии и самозаблуди…Йога е средство, което ни помага да бъдем по-пълноценни, по– себе си. И когато се практикува съзнателно, което включва и добра постановка на тялото—тя може да лекува.

Но няма как йога да ни помогне, ако ни е все едно как стъпваме по земята, ако искаме лека практика, която да не засяга оправянето на кривините ни, практика, в която да не се налага да виждаме себе си каквито сме, а гали егото ни и задълбочава само-илюзиите ни. Просто няма как!

Няма как йога да ни помогне, ако си хапваме в повечко мекици, защото: “нали сме на почивка”. Няма как йога да ни помогне, ако искаме да правим каквото сме си правили преди и не ни се влагат усилия да опитаме нещо ново, което евентуално може да промени нещо в хабитуалните ни и неефективни начини на мислене и действие. Няма как.

Така че, ето някои изводи, до които стигнах:

• Оставете настрана наивността си, че “леката” ресторативна йога е достатъчна. Както и, че йога може да реши всичките Ви проблеми. Поне физически—едва ли, особено ако не се постараете и поизпотите.
• Практикувайте така, както наистина Ви е необходимо. Ако сте природно гъвкави, наблегнете на Чатурангите. В Ащанга следвайте поредицата и не прескачайте пози –те са естествено подредени, за да има баланс между сила и гъвкавост.
• Много Ви моля, фокусирайте се върху телесната си постановка. Правете по-малко, но по-добре.
• Ако нищо не разбирате от постановка, запишете се на курс, за да навлезете в тази материя. Особено, ако практикувате Ащанга. Не искате да сте поредният, който ще отрече Ащанга като “трудна” или “травмоопасна”, заради неразбирането си.
• Ако “ходите” на още нещо физическо, правете го с цялото си присъствие. Не включвайте айПода си, фокусирайте се върху това, което правите в момента.
• Ходете на йога, за да работите върху ума си, а не само върху тялото. Не приемайте йога практиката си като тренировка и ще откриете, че това Ви дава повече дълбочина, свобода на движение и свързаност—да, с тялото. Наистина, колкото и да звучи невероятно, така ще напредвате по-бързо.
• В крайна сметка, тялото е продукт на ума и то може много да Ви каже за това какво става там, горе. Ако там е неподредено и тялото ще е такова. Не можем да контролираме ума, ако не сме се научили да контролираме тялото.

Йога наистина трансформира. Поне е трансформирала мен. Щом четете това, значи и Вашата трансформация е започнала. Но може би не трябва да забравяме за какво всъщност става въпрос: само-познание, състрадание, дълбока връзка с нас самите и света. Тази връзка е осъществима обаче, когато всичко ни е подредено. Тялото също. Да започнем оттам.

Така че, правете йога, но я правете умно!