Още една моя мечта сбъдната

Може би не сте забелязали, но напоследък в йога се извършва революция! Ако питате мен, аз я предвиждам от много години, но кой ли ме пита мен… Тази революция е естествен отговор на всичко, което се е случило с йога през последните десетина години. Освен цялата комерсиализация на йога и удобното “забравяне” на традиции, едни от основните промени в начините, по които се преподава йога днес, включват прекаленото фиксиране в постановката и вкопчването в някакви постановъчни догми или другата крайност—липсата на каквато и да била постановка, но пък много повторения на недоразбрани неща.

Съвсем логично, това е довело до липса на критично мислене, незачитане на учителите и разбира се—все повече травми от йога. Аз самата съм имала доста травми. Но не йога ми ги е причинила, а моята работа в асана, която не винаги е била съвсем съзнателна или пък с разбиране. Дали тези травми или други “психически” травми още в детството са запалили тази страст към анатомията в мен не знам. Но анатомията и онова, което тя може да ни каже за тялото наистина е моя движеща сила отдавна. Благодарение на йога, тази страст придоби нови измерения, много по-приложими, осъзнати, целенасочени, терапевтични и трансформиращи.

Когато създадох курсовете за йога учители преди около 12 години, повечето идващи да се обучават при мен оставаха учудени, че се налага да учат анатомия. “Какво общо има това с йога” питаха ме редовно. В онези първи години, преподавах анатомия както тя се преподава навсякъде—по-стандартно, с многото подробности. Винаги съм се старала обаче да я използвам в практиката. Тогава не знаех нищо за предмети като “Функционална (приложна) анатомия”. Те не бяха на мода, както са днес.

Днес, наистина има глад сред йога учителите за по-разбираемо обучение по анатомия, което да даде повече разбиране за телата на нашите ученици, за да можем да им помагаме да преодоляват трудностите пред тях. Всеки има трудности и трудности има винаги. Но те са индивидуални, а и преодоляването им също. За да помогнем наистина, а и за да не допринасяме за статистиката с йога-травми, особено е наложително да се изучава анатомия. Ако внимаваме, обаче, нашите ученици всекидневно ни поставят нови въпроси… И макар самата аз да обучавам инструктори по йога, от опит знам, че не е възможно да завършиш 200 часов курс, колкото и да е подробен и добър, и да разбираш добре биомеханичните концепции за изпълнението на асана. Защото познаването на тялото, а още повече познаването на чуждите тела и умението да четем от тях, изискват опит—много опит като практикуващ, много опит и като преподаващ. Защото едва като се сблъскаме с това—онова и сме видели хиляди тела, теорията започва да ни се изяснява и започваме да изоставяме догмите в инструкциите, на които са ни научили.

Глад за анатомия има и сред практикуващите. Гладът е за повече разбиране какво се случва на постелката. Все повече практикуващи са вече в зряла възраст (или са успели да остареят…). Да, това се случва с всеки от нас. И колкото зрелостта да е прекрасна, тя си идва с повечето затруднения при изпълнение на асана, но и с повечето желание за задълбочаване на знанията. Може би, защото самият живот ни научава, че морето не е до колене. Аз винаги съм работила много усърдно над техниката си—и когато спортувах за постижения, и когато танцувах къде професионално, къде за лично удоволствие, и като йога практикуващ, и като йога учител. Чувствам се изключително привилегирована да имам опит от няколко физически области, които са изградили разбирането ми за човешките движения и тяхното влияние както върху тялото, така и върху психиката. Който ме познава знае, че именно тази задълбочена работа върху тялото и целият ми минал опит, са ми отворили очите за философските и духовните концепции, заложени в йога и в центъра на съществуването ни. Академично, минах и през Спортна академия, където обаче останах разочарована от анатомията, на която ни учеха. Това ме подтикна сама да изследвам, да експериментирам, да продължавам да уча, за да разбера онова, което ме интересуваше на първо място: защо и как?

Благодарна съм на всичките си учители по пътя, защото чрез тях трупах материал, сблъсквах се с различни и понякога противоречиви обяснения, изживявах кризи. Но всичко това само ме стимулираше да търся повече, да искам да дам повече, да направя иначе сложната материя на анатомията и като цяло науката за човешкото тяло по-лесна.

За кого е този курс? Практически—за всеки, който го интересува. За всеки практикуващ, който иска да разбира повече и по този начин да задълбочи практиката си. За преподаващи йога инструктори, на които анатомията им е все още мътна (и може би скучна) работа, но искат да са по-полезни на учениците си и да им дадат най-доброто. За обучаващи се йога инструктори, за да направят връзката между тялото, ума и духа и да запалят в себе си желанието да учат по-нататък.

Аз практикувам и преподавам Ащанга йога, но няма такова нещо като Ащанга-анатомия. Анатомията е универсална. Никъде в този курс не става въпрос за “правилно” или “грешно”, освен в чисто анатомичния му смисъл. Има много подходи към асана, но нашата анатомия е една и съща. Така че, ако си мислите, че анатомията е нещо трудно и скучно, или че няма нищо общо с йога…поздравления!

Щом четете това, значи сте взели правилното решение и сте на път да промените някои от собствените си догми…