Отново за йога-дупето
“Аз съм болна, но пък ти си дебела”, заяви майка ми онзи ден, когато намекнах, че начинът й на хранене я разболява. Разбира се, това ми развали празника и честно—дори не се чукнахме с толкова иначе красиво боядисаните яйца. След няколко дни рев, сополи и окайване на съдбата си, две водки с доматен сок (за компенсация за големия великденски глад) и цяла нощ, упоена от звука на нощния влак, се събудих с ето какви мисли:
Задникът ми си е голям, но си е само мой. И аз си го обичам. Има една теория (макар и непроверена научно), че тялото си трупа там, където е уязвимо. Каквото и да ми е уязвимо там отзад, благодарна съм на задника си, че ми го пази.
За йога-дупето се говори много в йога—като как йога оформя красиви дупета. То и аз бях писала нещо подобно. Но хайде да сме честни—нямаме чак толкова асани, които адекватно да натоварват седалищните мускули, че дупето да се оформи чак толкова. Ако беше така, щях да съм модел на бикини (не че не са ми го предлагали, ама все мъже с афинитет към големите дупета, малко далеч от фитнес-идеята за стегнато и оформено дупе…)
Ако има нещо, което засяга дупетата в йога, то това е нещо съвсем различно, а именно често срещаната болка в дупето или по-скоро там, където се залавят шунковите мускули—седалищните кости, които често се компресират като седим върху тях. Такава болка обикновено се увеличава при навеждане напред, при дълго седене, при повдигане на крак. Ако се разровите из нета, именно това ще Ви излезе като определение за “йога дупе”, а не “красиво оформено” задниче.
Причината много йоги да имат болка в задника може да са многобройните пасивни разтягания на шунковите мускули—в повечето случаи от седеж, където сухожилията на тези мускули се притискат към земята. Друга причина може да е, че често инструктираме да се сгънат коленете, когато разтягаме нееластични шункови мускули. Проблемът с това е, че при сгъване на коленете цялото напрежение от разтягането се измества от телата на мускулите към сухожилията им—точно в седалищните кости, което ги прави много уязвими. Трета причина е, че като цяло, нямаме много пози в йога, които да изискват и сила от шунковите мускули. А освен да са еластични, мускулите ни трябва да могат и да са издръжливи, да поемат някакъв товар. Когато всичко това се комбинира—като при човек, който цял ден седи, после идва и само разтяга тези мускули и то по не най-добрия начин…рискът от появата на такава болка се увеличава.
Никога съм нямала такава болка. Нямам я и в Навасана, където си имам естествена възглавничка, която да ми омекотява балансирането върху седалищните кости. На кого да благодаря, освен на задника си? С други думи, тялото си е само мое. И тъй като си е мое, то може да е всичко, което аз пожелая. Би трябвало да съм го обичала, но не винаги е било така. През повечето време съм негодувала срещу него, мразила съм го, тормозела съм го…
Плаках, защото когато наистина го заобичах, излиза някой и ми казва, че съм дебела. Нямам никаква нужда някой да ми казва каква съм. Не желая да ми се внушава, че трябва да съм нещо по-различно от това, което съм, за да постигна нещо. Тялото ми не принадлежи нито на майка ми, нито на Фейсбук, нито на когото и да е. Уважавам го и то ми се отплаща.
Здрава съм. Винясите ми се получават. Гъвкава съм. Всичко ми се получава, защото съм избрала да работя с разбиране, а не да разчитам на природни дадености, които си имам предостатъчно. Още ми е обидно и очите ми се пълнят със сълзи, заради всичките емоции и проваления празник, но с това съм свикнала….ще ми мине.
Та нали най-близките ни винаги са и най-голямата болка в задника? А моят си е голям…Ще издържи.
