Наместването и виняса
Не, не става дума за наместване от страна на учител, който да Ви помогне да застанете по-добре в асана или да Ви посочи къде сте се стегнали излишно. Става въпрос за хилядите дребни движения, които правим без дори да усещаме, че ги правим. Сещате се, като многократните опити да промушите ръката си зад коляното в Усуканата странична поза, независимо че дъхът Ви отдавна е свършил и сте се изчервили като презрял домат.
Да. Всички правим много такива движения – някои неволно, по навик, други – защото ме решили че така трябва или че за момента тези допълнителни движения ни помагат. Независимо обаче каква е причината, тези движения са онова, което би могло и много често преобръща каруцата.
Накратко казано, те нямат място в практиката, защото те ни изваждат извън виняса и целия флоу на практиката. Макар някои от тези движения да са почти неизбежни в началото – като да си избуташ крака, за да сложиш ръката където е необходимо, един от приоритетите по време на ежедневната практика е тези движения да се разкарат от там. С други думи, веднъж разучили как да влезете в поза, да я поддържате за необходимия брой дишания и да излезете от нея, първата Ви задача е да я изчистите от излишните нагласяния и донагласяния и да я изпълнявате с виняса. Защо?
Защото виняса е същността на метода Ащанга.Защото практиката е медитация в движение.Защото това изисква самоконтрол.Защото ни учи на дисциплина.Защото виняса е най-ефективният начин да се настаним в поза и да излезем от там. Защото виняса до голяма степен се грижи и за правилна постановка. Защото Шри К. Паттабхи Джойс и Кришнамачаря казват така, че и ДР им приглася.
С други думи, ако няма виняса за “Вашето” движение, което толкова си обичате (ии правите неволно) – това движение няма място в изпълнението Ви.
Например, подръпването на потника постоянно. Или оправянето на косата. Или оправянето на постелката след всяка поза. Освен бутането и дърпането по сто пъти, за да хванете ръце или да се наведете повече.
Изумително е как забравяме, че виняса е всяко движение, изпълнено в синхрон с дишането. Забравяме, че броенето на виняса не е случайно и не е за украса на практиката, а да ни напомня постоянно да правим само това, което е необходимо и нищо излишно. Често са ме питали: това не е ли ограничаващо, сковано, като да не ти дава свобода на действие. Винаги отговарям, че свобода е едно, а слободия – съвсем друго, а да направим разлика между тях изисква осъзнатост.
Свободата в практиката не е да правим каквото си искаме и както си искаме, защото това би означавало да сме разсеяни и по-важното – отново да работим според предпочитания, капризи и неосъзнати наши си страхове и/или други самскари. Но точно това е онова, което ни сковава и ни кара да си останем в оковите на нашето ограничено съзнание, в затвора на “каквото аз мисля, аз предпочитам, аз харесвам/нехаресвам, решил съм, преценил съм…” Капанът на този вид “свобода” е много разпространен в наши дни, но ние, практикуващите йога, би трябвало да не забравяме, че щом има “аз” (правя, мисля и т.н.), всичко изхожда от авидя, значи не е обективно и най-вероятно не е “правилно”. Виняса освобождава, защото ни дава обективност, а и освобождава ума от необходимостта да мисли. Виняса предпазва от това тази криворазбрана свобода да се превърне в слободия.
Тази опасност е още по-голяма ако практикувате у дома и без учител. Умът е устроен така, че след като свикне с нещо ще започне да го пренебрегва, т.е. умът става по-невнимателен, защото си е създал навици, които му спестяват необходимостта да е буден и да осъзнава. И да следвате прочетени някъде инструкции по най-добрия начин, обзалагам се, че има още много какво да се желае най-вече с виняса.
Ние самите трудно можем да усетим кога сме се отклонили от виняса, защото движенията и неравномерното дишане стават по навик. Може пък да сте си наумили, че някое разтягане супер Ви отпуска преди някое дълбоко навеждане. Правите го толкова често, че накрая Ви става навик да го правите всеки път преди да се наведете. Спомням си, че дълги години правих раздвижване на крака си от ТБ ставата преди Навеждането в полу-Лотос, защото мислех, че това подготвя ставата ми за по-добър Лотос. Дълги години, преди да се усетя, че всъщност това раздвижване нищо не подготвя, но че старанието да се настаня в полу-Лотос на един дъх без допълнително побутване от моя страна наистина ми дава много повече достъп до ставата ми и Лотоса съответно.
Ако прегледате “Йога мала” на Шри К. Паттабхи Джойс или “Йога Макаранда” на Кришнамачаря, там тези раздвижвания на крака ги няма. Има “вдишай и постави крака в полу-Лотос, издишай и се наведи”. Точка по въпроса. Спазването на виняса подготвя за всичко най-добре. И в същото време, спазването на виняса е и стандарт за майсторство.
Тези излишни движения, побутванията и донагласянията са много незабележими, особено при “напредналите”. Те са станали толкова част от цялото движение, че гледайки отстрани незапознатият може да си помисли, че така трябва да се изпълняват нещата. Като “засилването” да стъпим напред до Воин в Поздрав към слънцето Б или накланянето встрани, за да се усучем в усукания Триъгълник, или подпирането назад, за да се усучем в Маричи…Много са тези движения и са много фини понякога.
Разбира се, винаги можете да ги направите. Винаги можете да издължите дъха си, за да се вместят всички тези неща в дъха Ви или като цяло да спрете да дишате, докато не се нагласите както сметнете, че Ви устройва днес. Но в повечето случаи, именно тези допълнителни и съвсем излишни, ненужни и неосъзнати движения Ви изкарват от постановката за позата или Ви настаняват в нея не по безопасен начин. Ако отскочите напред и се настаните в Джану Ширшасана А без никакво побутване на крака си, хълбоците Ви ще останат напред; ако решите да си нагласите крака с ръце, за да си помогнете или за повече дълбочина, най-вероятно ще завъртите хълбоците встрани. Всичко се дължи на това, че вниманието и фокусът се изместват от дишането върху физическото, външното, постижението.
Накратко, ако можете да направите нещо без излишни движения – направете го. Опитвайте всеки ден. Не е лесно. Понякога е фрустриращо. Често си мислите, че е дори невъзможно. Може да отнеме години с определени асани.
Но постоянното разсейване, побутване, нагласяне, донагласяне пречи да видим цялата картина, голямата картина на практиката. Търсейки повече дълбочина отвън губим дълбочината отвътре. Като спираме потока на практиката, било то за да си оправим потника или да си вземем блокче, спираме трансформацията на енергийно ниво. А после това се пренася и в живота ни. В преследването на повече външна дълбочина, под формата на повече работа, ангажименти, пари, Инстаграм последователи… ние привнасяме ненужни движения в живота си и го усложняваме като се отдалечаваме от онова, което Патанджали е определил като “крайната спирка/цел на йога” – “да се установим в истинската си природа”, защото се установяваме в илюзията за дълбочина и отклоняваме погледа си от самите нас и същността си. Когато постоянно насочваме вниманието си от едно нещо към друго, постоянно търсим следващото или по-доброто, ние пропускаме да пуснем корени в каквото и да било и така ограбваме себе си от успех.
Защото – да – неспазването на виняса е по един много фин начин и невяра, недоверие в метода. А да практикуваш без доверие в метода и самата практика не води до никъде. Поне никъде дълбоко.
Най-лесният начин да се отървете от тези “паразитни” движения и да се научите да спазвате виняса е да присъствате на водена практика, където винясите се броят. В личната си практика, поставете си за цел да изпълните поне част от практиката си без излишни движения. Постепенно ще увеличавате колко време може да изкарате без…(да си оправите потника). Когато спрете да се притеснявате какво да правите, кога да го направите и как, когато спрете да искате да отидете по-надалеч или по-надълбоко, умът Ви ще се успокои съвсем естествено и ще се доближите до състоянието на медитация и събуждане.
И да, няма нужда да ми “вервате”, просто го направете и ще се убедите сами.
