Какво означава да си ащанги?

Аз съм ащанги, колкото и да не обичам етикетите и да знам, че това е само една от ролите ми в живота. Правя Ащанга всеки ден, мисля за Ащанга, работя Ащанга, живея Ащанга, дишам Ащанга…значи съм ащанги. Но какво означава това?

Освен ежедневната практика “и в радост, и в мъка…докато смъртта ни раздели”, което плаши явно мнозина, Ащанга йога всъщност държи ключа към нас самите. Бих казала, че не ежедневният ангажимент плаши, а именно срещата със самите себе си, защото…е, ами защото на всички по-ни харесва да се мислим за нещо различно от онова, което всъщност сме.

На първо място, много бързо става пределно ясно колко добре можем да контролираме живота си. Начините, по които се справяме с предизвикателствата лъсват на постелката. Ако не се откажем, нашите реакции не само към трудностите, но и към всичко друго се променят, а с това се променя и целият ни живот, защото няма как да избегнем истината, че и да искаме, нищо не можем да задържим, нищо не е вечно. Този фундаментален факт е първото, на което ни учи практиката и може би именно затова, мнозина се отказват след някой и друг месец практика. Може и да си мислите, че причината е физическата трудност или драконовските изисквания за дисциплина (ака ежедневна практика), но всъщност на дълбоко ниво е нежеланието да се приеме преходността на нещата.

Да си ащанги означава да си малко аутсайдер, нещо като бунтар, защото Ащанга ни изкарва извън кутията, извън мейнстрийма. Не само започваш да практикуваш йога, а не само да ходиш на йога, а и започваш да живееш доста по-осъзнато. И тук изобщо не става въпрос да се превърнеш в онази странна птица, която говори само за мир и всеобща любов, храни се със слънце и кълнове или по цял ден медитира върху смисъла на нищото.

Не става въпрос и че започваш да избираш да си прекараш почивката на поредния Ащанга йога курс или да напуснеш работа, за да станеш инструктор. Ние ащангистите избираме да останем в света, да правим онова, което винаги сме правили, да работим понякога много, да си пийваме питието, да отглеждаме деца…Но и да практикуваме всеки ден и колкото повече навлизаме в практиката си, толкова повече отговори да откриваме. И бързо ни става ясно, че нищо няма кой знае какъв смисъл. Дори и самата практика. Но пак си я правим. Ей-така. Защото ни е готино. Иди, че разбери!

Да си ащанги означава и да вървиш някак-си против общоприетото, не нарочно, а защото..практикуваш всеки ден в добавък на всички останали ангажименти. Така бързо се освобождаваш от догмите как трябва да изглеждаш, какво трябва да правиш, мислиш или харесваш…изобщо как да минава животът ти. Практикуваш всеки ден, нямаш много време за такъв булшит (простете цинизма). За външния човек, може би изглеждаме като бунтари, защото ние просто си следваме по пътя. Аз далеч не съм онова, което моето семейство е очаквало от мен. Не съм и онова, което може би и обществото очаква от мен като кариера, постижения, успех и всичко онова, което общностите използват да заклеймят, за да избягат от необходимостта и те да видят истината. Практиката обаче ни дава сили да останем верни на себе си. Ащанга практиката ни дава онази способност да се виждаме отстрани (не само като си правим селфита в различни пози), а да оставаме свързани с вътрешния си глас, което изисква да можем да наблюдаваме собствените си мисли и съзнание. С времето научаваме, че именно нашите мисли създават нашата реалност.

Научаваме и, че само защото сме го разбрали, не означава, че всички дни са добри и оттук нататък всичко е мед и масло. Толкова е лесно отново да започнем да проектираме в бъдещето и да изпаднем в депресия! Но поне знаем какво да правим, когато това се случи. Като се връщаме на постелката всеки ден и оставаме по 5 дишания във всяка поза, вниманието ни неизбежно се връща към настоящия момент. Лесна или трудна поза, оставаш за 5 дишания и забелязваш, че настоящето е всъщност неразделно от теб. Така се убеждаваш, че това, което си не е онова, което си си мислил, че си. Това е връзката, която йога ни припомня всеки ден. Понякога я забравяме и се чувстваме самотни, забравени, изолирани или се вкопчваме в неща и хора, за да запълним тази дупка. Но йога ни показва, че всъщност сме си достатъчни такива, каквито сме, защото—нямаме нищо друго, освен себе си. Това е прозрение, идващо след години практика, “в добро и лошо и докато смъртта ви раздели”. И именно това осъзнаване дава блясъка в очите, гледащи на иначе скучния и безсмислен живот. Всичко друго идва и си отива, но тази свобода никъде не отива, защото е нашата същност.

Затова, един ащанги не се сравнява с никого, не се състезава с никого, не се привързва към нищо, не иска нищо…

И практикува Ащанга йога всеки ден.