Изобщо не си нищо особено…
Ащанга йога е метод, който има някакви фундаменти. Тези фундаменти стъпват на три подпори: дишането, включващо уджайи пранаяма и банда (мула и уддияна), дрищи – фокусът на погледа и асана. Тристана. тези три подпори или основи,са безпрекословни, безусловни и не подлежат на пазарене. Дали практикувате от месец или 10 години, трябва да използвате уджайи, трябва да активирате банда, трябва да фокусирате погледа си и да поддържате стабилна и комфортна поза.
оттам нанатък, върху тези основи можете да си изграждате каквото искате. Можете да градите кули и небостъргачи, а можете и да построите по-скромна, но уютна къщичка. може практиката ви изобщо да не е дом, а джунгла. И това, което сте си изградили не е необходимо да остава същото през цялото време. Може да го променяте като добавяте нещо или махате нещо, променяте и творите, или като цяло го унищожите и започнете от начало. Всичко е възможно, стига основите – дишането, дрищи и асана – да са стабилни.
Сега, ако в основите ви има пукнатина, все някога нещо ще поддаде. Най-често нещата се пропукват бавно, почти незабелязано, докато нещо по-голямо не издържи и не се срути с гръм трясък. Така де, така, че вече не може да бъде пренебрегвано. И тогава няма много смисъл да правите ремонт на онова, което е отгоре върху основите. Каквото и да правите ще опира пак и отново до дишането, дрищи, асана.
Изграждането и поддържането на стабилна основа е наистина клюова за която и да е практика. Това важи за всички. Никой не е достатъчно специален или по-така, че да го пренебрегне. И младият, и старият, и гъвкавият, и скованият, и онези със склиоза, и онези без сколиоза, и спортистите, и никога не спортувалите, и дамата “с прекалено късите ръце”, които й пречат да отскача назад, и онзи напомпан пич с хилади травми…Всеки си има нещо уникално и различно, но то не е нищо особено и не прави никого по-специален, за да се пренебрегват основите. Ако основата на практиката не е изградена солидно и не е поддържана консистентно, нещо някъде ще се пропука.
Всеки сериозен практикуващ Ащанга ще потвърди, че да практикуваш Ащанга означава постоянно да усилваш и поправяш тези основи. Какво правим ние обикновено когато се нараним? Втренчваме се в травмата си и хукваме да търсим лек. каквото и да сме си травмирали, рядко се сещаме да ревизираме основите си, да погледнем какво ни куца там. А именно тм трябва да гледаме, защото там е отговорът и решението. Дали не накъсваме дишането си или го забързваме неконтролирано по време на практика? дали умът ни не бяга подир шарещият ни наоколо поглед? Дали наистина всяка асана ни е заземена, лекам подкрепена от банда?
Усещането, че си нещо по-специален наистина е нож с две остриета. Едното острие е “Аз мога”, а другото – “Аз не мога”. Ръцете ми са къси, имам корем, задникът ми е дебел, гръбнакът ми твърд, затова не мога да отскачам назад, да правя Чатуранга, да се навеждам назад, да си хвана палеца, да…Все нещо има, което ни пречи да правим каквото трябва. да, наистина може да не ги можем още тези неща…все още. Е и? Ми да, може и никога да не започнем да ги можем. Е и? Какво значение има? Каквото и да си мислим, че ни има или няма, то не е причина да пренебрегваме основите: дишане, дрищи, банда, стабилност…Нищо от тези неща не пречат да опитваме всеки ден, да се концентрираме всеки ден, да дишаме всеки ден, да развиваме силата си всеки ден, изобщо да се стремим да сме по-добри хора всеки ден.
В другия край на спектрума са онези, които могат. Онези, които си мислят, че са специални, защото нещо им се отдава по-добре. Някои могат да се навеждат назад добре. Други са много силни и могат да се изправят на Стойка на ръце. Когато им се отдава, те добавят още и още, защото е готино в края на краищата, ставаш още по-специален. Често обаче се забравят основите и тогава някой ден се случва. нещо се къса, нещо се пропуква. Кого обвиняваме тогава? Позата, учителя, метода…Но сривът се дължи на това, че сме пренебрегнали основите, а това не минава безнаказано. Умните практикуващи преразглеждат тези основи, доизграждат ги и продължават нататък. Други се разочароват, отказват се и продължават да винят позата, учителя, метода. Мнозина не успяват да преодолеят болката – не физическата, а емоционалната, че не са нищо специално въпреки летящите им виняси и стойки на ръце.
Всеки може да практикува Ащанга. Това й е хубавото. И нищо да не знаете за йога можете да практикувате Ащанга. И никога да не сте се опитвали да се наведете до долу можете да практикуват Ащанга. и една лицева опора да не сте правили в живота си може да практикувате Ащанга. И професор по лицеви опори да сте пак можете да практикувате Ащанга. какъвто и да сте можете да практикувате Ащанга, но ако го правите сериозно, рано или късно ще се убедите, че не сте изобщо нищо особено. Всички ваши успехи и неуспехи са доста банални, като на всички. Ако имате силата да го приемете, ще имате и шанса да го трансформирате в нещо по-особено…
