Защо трябва да пробвате Майсор

Майсор стил практиките в Ащанга наистина могат да са препъни камък за мнозина—дотолкова, че никога да не се престрашат да дойдат на йога…

Нека първо кажа, че аз никога съм нямала проблем с Майсор класовете. А и как да имам, като още от дете подскачах вкъщи под звуците на “Флашданс” без нуждата да имам инструктор…После дойдоха годините спорт и…на татамито винаги си сам. А и толкова години бях инструктор…по фитнес, аеробика, Пилатес, танци.

Изобщо, свикнала съм да работя сама и дори във водени класове хич не ми е комфортно…някак-си не го разбирам аз това стадното нещо… Но аз съм си аз, а за повечето хора първото идване на Майсор клас може да е огромен стрес.

Не знаят нищо. Не могат нищо (или поне така си мислят). Страх ги е да не са смешни. Да не са в небрано лозе. Да не им се “скара” някой…Някои дори се страхуват, че трябва да си поразмърдат мозъците и да помнят, а поемането на отговорност за практиката е цяла друга история…

Какво всъщност представлява Майсор практиката и защо е необходима?

Майсор практиката се нарича така, защото се е зародила в град Майсор, южна Индия, където е живял и работил Шри Т. Кришнамачаря, а след това и неговият ученик Паттабхи Джойс. Всъщност, мисля си, че това Е начинът, по който се е преподавала каквато и да била йога, но все пак, в съвременната йога, много от автентичните начини и методи за преподаване са били опорочени от меркантилността на западната цивилизация.

В Майсор практиката всеки работи самостоятелно като учи поредицата от асани със свое темпо. Т.е. един такъв клас може да има общо начало, но не и край. Един ще прави само Поздрави към слънцето, друг—фундаменталните асани, трети вече ще учи Втора серия и т.н. Всички са заедно уж, но всеки има своя, лична практика, направлявана от учителя, който помага, обяснява и работи с всеки индивидуално.

Това е така, защото йога Е индивидуална. Повечето хора обаче, с които разговарям по телефона или по принцип, без дори да знаят за какво става въпрос заявяват, че не са готови за Майсор, а май по-добре да си идват на водени практики. Няма лошо, но…Само като си представя какво губят тези хора се мотивирам да ги вдъхновя по някакъв начин все пак да опитат. Веднъж усетили магията на Майсор, връщане назад няма.

Все пак, кое прави Майсор практиките толкова магични?

На първо място, практиката е изцяло ВАША—т.е. ще работите със собствено темпо, съобразено с Вашите възможности в момента. Учителят ще започне да Ви учи на последователността асани и ще правите толкова, колкото можете. Особено в началото, вземате нови пози бавно, за да ги запомните и не продължавате да добавяте нови преди да можете онези, които са Ви показани. Практиката е създадена така, че да стигнете до Вашия предел, а не предела на някой друг.

Освен това, да работиш самостоятелно е много удобно. В Майсор практиките няма общо начало и край на класа. Тъй като всеки работи сам за себе си, не сте вързани с останалите или с конкретен час. Е, да, часовете са обявени предварително, но в тези часови прозорци, които сме предоставили, можете да се появите когато Ви е удобно—7.30, 7.45, 08.00, 08.10 мин и т.н. Важното е да свършите с практиката си преди обявения за край час.

Освен всичко друго, дори да не успеете да дойдете, вече знаете какво да правите у дома. Още по-хубавото е, че получавате много помощ и нагласяния от учителя. Това не е възможно в общи, масови, водени класове. Тъй като Ащанга методът изисква движение в синхрон с дишането, във водени практики нито има време, нито е адекватно да получавате помощ, защото това би нарушило темпото на практика. Физическа помощ (нагласяния) може а получите само в Майсор практики и това е повече от благодат.

Физическите нагласяния Ви помагат да усетите по-добре нещата, а в същото време работите безопасно и наистина можете да преодолеете модели на движение и мислене, които Ви пречат. Много от позите са постижими, но само с учител. Поне в началото и понякога—за дълго време.

Самостоятелна практика означава и много по-малко разсейване по време на практика. Няма учител, който да бъбри през цялото време, да Ви казва какво да усещате и какво не, че и да се прави на умен…Вие сте сами със себе си, дишането си, постелката. Да, може би понякога е трудно да си сам със себе си, но пък изживяването е дълбоко. А и единственото, което наистина Ви е необходимо. Докато вниманието е разсеяно, нищо не може да се научи. Поне нищо съществено.

И разбира се, да не забравяме “семейството”. Ако идвате всеки ден, сигурно ще срещате едни и същи хора, а това свързва. И тук не става въпрос за бла-бла приказките, които обичайно си разменяме. Не става въпрос и за приятелства, които се зараждат нормално във всяко студио. Има нещо по-дълбоко, което свързва в Майсор практиките и това е сблъсъкът със собствените ограничения и преборването на предизвикателствата ЗАЕДНО. Само човек, практикуващ Майсор от известно време знае какво е да заседнеш на дадена асана с месеци, да се потиш като идиот и (вече) да не ти пука, че си целият мокър и хвърляш пръски наоколо, защото и другите са на същия хал, да пръхтиш, докато те нагласят в Супта Курмасана или Урдва данурасана, но пък цялата зала да е доволна ЗАЕДНО с теб, когато ти се получи или да има какво да те посъветва, ако отново не ти се получи…Изобщо има нещо много интимно и прекрасно да си част от такова нещо.

Пък и, макар да си сам, дишането на другите около теб винаги ти напомня—САМ СИ, НО ЗАЕДНО. Има само едно условие—трябва да искаш да учиш и да се развиваш. Майсор може да е най-добрият и лесният начин да се учи и напредва, но всеки сам трябва да си свърши работата. Ако очаквате някой да Ви дундурка, няма да го получите. Ако очаквате пощада и ухажване—също. Но именно в това е магията…