Защо не медитирам
Днес е Световният ден на медитацията, но няма да лъжа, че не обичам да медитирам. Да седна на едно място и да не правя нищо, за мен винаги е било огромно мъчение, а някои видове медитация просто ме изнервят. Идеята да медитирам с дни наред като във Випасана ми се струва безумна. Да ме удрят по гърба с пръчка, ако тръгна да заспивам също. Особено както напоследък заспивам права и по всяко време.
Но след много чувство на вина за моята неприязън към медитацията, стигнах до извода, че аз си пребивавам в медитация кажи-речи цял ден. Отиване и връщане от работа пеша, например. Говоря си със себе си на ум. Всички ужасни чувства в мен изплуват на повърхността, че и биват строхо анализирани.
Няколко часа разходка с кучето. Ако не медитирам, бих откачила от ненормалниците, които можеш да срещнеш по паркове и градинки.
Така де. Но си имам и много основателни причини да не медитирам. Ето ги:
1. Медитацията изкарва всички мръсни ризи от гардероба. Тревожност, гняв, срам, страх – няма как да се избяга от тях. тези неща те ъдрят в лицето като самосвал и щеш не щеш трябва да се оправяш. Колкото и да се мъчиш да ги потиснеш и да се правиш, че ги няма с пиене, ядене или работа – мръсното бельо си е там. Медитацията изобщо не е social media friendly , защото това, което излиза няма да спечели и един лайк. Грозно, неудобно или болезнено – то не те пита и нямаш шанс, ако не му дадеш панс.
2. Няма как повече да лъжеш себе си. Ако си позволиш да чувстваш каквото чувстваш, само-илюзиите се изпаряват като водя в лятна жега. Ама аз така, аз онака…ще стане, само трябва да…хайде стига. Някои неща няма да се оправят и хората около теб няма да се променят. Но пък ти трябва да направиш нещо по поне някои от въпросите, които изникнат.
3. Няма как да продължиш да заблуждаваш околните колко си готин, смел или супер-нещо си. Когато си признаеш чувствата, става по-трудно да лъжеш и другите. Да, да, ставаш уязвим. Понякога започваш да плачеш пред непознати. Или да искаш помощ. Или…
4. Слизащ на земята. Ако си хвърчал из облаците колко си по-така, защото правиш йога или си много учен, или нещо по-особен, приземяването може да е малко хард. Духовността, за която всички говорят изобщо не е красива, защото и истината не е много красива. Мислите ти, постъпките ти…ами това изобщо не са възвишени неща (все още), а по-скоро принизяващи и смиряващи. Да. Смирение ли казах? Да. Ако думата не ти харесва – нямаш шанс да успееш.
5. Откриваш, че не си чак толкова зает, все пак. О, те ангажиментите никога не свършват, но постепенно ще лъснат крадците на време и енергия. Приятели, които то изяждат времето с празни приказки, компромисите, които винаги си правил със себе си, за да угодиш или да се харесаш, многото неща, които си допускал в свой ущърб…Стига толкова. Това вече не минава. И се оказва, че имаш и времето и енергията за онова, което е важно за теб.
Сигурно има още много причини да недолюбвам медитацията. Затова заставам всеки ден на постелката и наблюдавам тялото си. То не ме е излъгало досега. Екам, две, трини, чатвари…дъх по дъх започвам да го усещам. Влизам в него и разтварям егото си в мъдростта на движенията му. Не медитирам, движа се и дишам. Освобождавам напрежение, контролирам ищаха си, оставам търпеливо с болките си. Правя Ащанга, нищо повече. Но това променя живота ми.
Така че. Не медитирайте, че това наистина може да промени живота Ви.