Практика

Защо Началната серия е основа за всичко?

Често казваме, че Началната серия Ащанга йога е фундаментът. Но защо? За какво?

Ащанга е известна със стриктната си последователност и мнозина считат практиката за линейна, но това не е съвсем така… Когато за пръв път се сблъскаме с Ащанга и започнем да учим последователността на асаните, нищо не разбираме. Струва ни се странно, че изобщо има последователност и че не можем да правим каквото си поискаме. Негодуваме, че всеки път последователността е една и съща. Завиждаме на ония, които са стигали по-напред и тайничко си казваме: “И аз го мога…” После се опитваме да се пазарим: “Ама не мога ли да направя това, щото го мога, а това тук –ми е трудно…”

Познато, нали? Нормално е логиката на серията и Ащанга като цяло изобщо да не ни е ясна и да виждаме в нея само пъклените планове на някакви древни йоги-мазохисти. Като се започне от това, че стъпалата и дланите ни като че ли никога не са правилно поставени, мине се през дишане и дрищи, които все ни убягват и се стигне до “Спри дотук!” всичко изглежда като че ли измислено да ни откаже и от без това скромните ни стремежи да “ходим” на йога.

Няма нищо страшно, нито ненормално. Така и трябва да е. Съвсем нормално е в началото да успеем само да вкусим частица от сока, от нектара, който Ащанга йога обещава на изсипе върху нас…ако оцелеем. И това ще е така, независимо колко се стараем. Повтарянето на едни и същи неща всеки ден има своя смисъл и той е в това всеки път да откриваме нови измерения на познатите неща.

Запаметяването на последователността и грубото изпълнение на асаните е първата крачка. Когато нямаме нужда да ни се напомня коя е следващата асана, колко точно да си отворим краката и къде да си поставим ръцете, започваме да усещаме и как точно изпълняваме това или онова. Идва ред на дишането, бандите, концентрацията—започваме да откриваме аджаба как да ги използваме—все неща, които в началото ни убягват. Този много по-фин усет не би могъл да се развие без повторение. И то многократно повторение, така че самите движения и стъпки да ни станат привични и да не мислим за тях.

1000 изпълнения и то правилно, за да разберем една асана? Със сигурност това е минимумът за мнозина от нас. Базисната последователност—Началната серия—е идеалното място за подобряване на дишането, моделите на движение и всичко друго, което използваме в асана като цяло. Базисен не означава лесен, разбира се, а просто “основен”, защото се изграждат основи.

Например Пашимоттанасана—първата асана от Началната серия—какво по-базисно от нея? Та тя е символът на навеждането напред от седеж като някакво основно човешко движение. Ние обаче не искаме Пашимоттанасана и се блазним от Маричи асана А и В. Искаме да скипнем онова, което ни се струва скучно или прекалено трудно и да прехвърчим на онова, което ни изглежда по-примамливо и лесно.

Методът не позволява такова скипване и мнозина роптаят. Пренебрегват методиката за сметка на егото си. Но практиката сама учи. Травми, леност, периоди на отказ от практика—това са все признаци за нестабилност (в развитието), а нестабилността идва от…халтави основи.

Ако сме умни, тези неща няма да ни откажат от практика, а ще ни помогнат да се вгледаме с други очи на онова, което правим, за да открием причините. Какъвто е и смисълът на практиката. С развитието на малко по-дълбоко осъзнаване как работим по време на практика се доближаваме и до фундаменталните, ключови техники, които съставят Ащанга метода. Получаваме знание за бандите, пранаяма и вътрешните техники на дхарана, дхияна и самадхи.

No comments yet! You be the first to comment.

Вашият коментар