Да скипна или да не скипна
Мързи ли Ви да практикувате? Е, и мен. Сигурно, всеки ащанги е имал тези дни, когато ама всичко друго му се прави, но не и практика. ОТНОВО! Така де, тези дни с възрастта стават все повече, трябва да си призная, но мързелът си е мързел, ангажиментите ангажименти, а практиката…си е в реда на нещата. ВЪПРЕКИ!
Винаги можем да скипнем някоя и друга практика. Можем да си практикуваме всъщност когато ни скимне, според свободното време (кой има такова?), ангажиментите (кой няма такива?), според настроението (всички имаме такова!)…Но както и по време на практика,така и в живота, всеки един миг ни предоставя тази възможност—просто да минем метър, да скипнем, да се скатаем…И това е наш избор, това е съвсем съзнателен избор.
Разбира се, че никой няма да ни се кара, нито наказва, нито нещо друго. Но възможността си е там и тъй като тя винаги съществува, трябва някак си да намерим силите, вдъхновението, мотивацията да направим каквото трябва, да отидем на практика, за да бъдем някъде, където ще имаме мотивацията да правим нещо, да направим повече. Във всеки един момент можем да решим, че е по-добре да пием поредното кафе с приятели, или да не правим виняса, защото сме уморени, или да откажем на учителя си мостовете отгоре…
Да, винаги можем да направим по-лесното, защото онова, което ни е трудно отваря места в нас, които са ни непознати, не съвсем ясни, плашещо понякога. Дори много да сме учили и да сме научили нещо, прекалено сме човеци и ако не внимаваме—постоянно—всичко, което сме научили може лесно да се изпари. Ащанга изисква дисциплина, затова е трудна, а не заради позите или винясите. Уроците, които са най-ценни не са трудните асани, а онези, които научаваме, преодолявайки себе си. Всъщност, това са най-трудите уроци в живота, затова и Ащанга не би могло да е лесна…Научавайки как да сме силни на постелката ще можем да пренесен този урок и в живота.
Какво бихте направили, ако има някоя трудна поза, която искате да направите, но знаете, че ще ви отнеме 5 години ежедневна работа? Като Мост отгоре, Капотасана, или Бакасана с отскачане? Да, красиви са, затова всеки иска да ги може и да, изключително трудни са, затова всеки иска да ги може. Ами ако знаете, че ще Ви отнеме 15 години? О, има много такива, които изобщо няма да Ви се отдадат толкова лесно! Ще се откажете ли? Или ще продължите да правите каквото трябва, пък да става каквото ще?
Ами в живота си? Ако нещо много Ви се опъне, ама наистина го искате? Сигурно след малко време започвате да си търсите извинения… “Ръцете ми са къси, задникът ми—дебел, стар съм, това никога няма да стане…” Сигурно поне едно от тези неща са Ви хрумвали, когато сте пъшкали в опити да се повдигнете за виняса. Това са все извинения да не опитваме. Защото всяка една практика е нов опит, всяко движение е нов шанс. Но често ние се задоволяваме с доброто старо…защото е пo-лесно. Е, в живота може да живеете и с къси ръце и с дебел задник, но с подобно отношение няма много да постигнете. А се иска само да опитате! Да опитате даидвате всеки ден или поне редовно, да се опитате да отскочите, да се опитате да се наведете, да се опитате да постигнете онова, което искате. За всичко това се иска ежедневна работа.
НЕ СЛУЧАЙНО МУ ВИКАТ РАБОТА! Никой не може да я свърши вместо вас. Никой не ви и пречи да постигате каквото искате. Вие СТЕ и пречката и решението. Това е процесът на учене.
А физическата практика си е само средството, което Ви помага да прогледнете.
