Гъвкавост или мобилност?
Ако помоля някого да опише мобилността си, сигурно ще започне да ми описва докъде може да се наведе и какво му пречи да си върже обувките. Думата мобилност се използва много аморфно и често като синоним на гъвкавост, но пък и самата гъвкавост не е еднозначно понятие.
Мобилността често се определя като „количеството активно, използваемо движение“. На други места, мобилността се дефинира като „способността активно да се движи става в обсега й на движение“ и/или „обсега на движение, над който имаме активен контрол.“
В тези определения има нещо общо и именно това отличава мобилносттта от гъвкавостта. И това нещо е „активният контрол“. Ако искаме да сме просто гъвкави, лесно можем да работим, използвайки външна сила, която да постави ставите ни в екстремни граници на движение. Всички сме го правили – използваме пропове или някой ни натиска и дърпа, или разчитаме на тежестта на собственото ни тяло. По този начин развиваме пасивна гъвкавост, защото движението се случва в тези граници благодарение на външна сила. За добро или лошо, пасивната свобода на движение винаги е повече от активната.
От друга страна, ако искаме да подобрим мобилността си ще трябва да изберем упражнения, които движат ставите ни в активната им граница на движение като използват собствения ни вътрешен контрол, стабилност и координация. Например, можем да повдигнем крака си в Утита Хаста Падангущасана използвайки ръцете си да го повдигнем по-нависоко или да го повдигаме без да използваме ръцете си.
Очевадно е, поне за мен, че активните движения имат повече смисъл, защото в ежедневието ние рядко, ако изобщо, имаме нужда от пасивна гъвкавост и пасивна мобилност. В края на краищата, от нас зависи кое да изберем – да работим, за да сме по-здрави и адаптивни или за да изглеждаме добре в Инстаграм историите си.
Разбира се, не искам да кажа, че едното е по-добре от другото. Нито че трябва да развиваме само едното качество или че пък то ще е подходящо за всеки винаги. Няма такова нещо, защото човешките движения са много разнообразни и комплексни, а и начините, по които всяко тяло намира баланса си също са безброй. Но като йога учител, който се стреми да намери най-доброто във всеки момент за всеки мой ученик, а и като практикуващ, имащ огромно любопитство към онова, на което е способно моето собствено тяло, интересно ми е да изследвам всички възможности и нюанси, които йога практиката ми предлага.
Та нека сега да разгледаме пасивната и активната мобилност малко по-детайлно без да забравяме, че те не си противоречат, а се допълват. За тази цел, нека отново повторим, че мобилността е способността да движим ставите си в техния пълен обсег на движение без ограничения от страна на гъвкавост, сила или координация. Това е моторен контрол в действие. Супер-балансът между гъвкавост, сила и координация.
Ние всички имаме по нещо и от трите, но това не е достатъчно. И за да си обясним защо, нека разгледаме един типичен пример. Да кажем, че имаме проблем с мобилността в раменете и тя ни ограничава в пози като Мост, Камила или Капотасана. Ако разгледаме мобилността като съдържаща и трите компонента – гъвкавост, сила и координация, по-лесно ще открием какво всъщност я ограничава и по-лесно ще можем да адресираме проблема.
Тръгвайки от гъвкавостта, един прост тест за пасивната свобода на движение в раменете ще ни покаже дали това е проблемът. И ако пасивната свобода на раменете не е достатъчна за позата, която ще правим, значи ни ограничава гъвкавостта. И тъй като винаги имаме повече пасивна свобода, отколкото активна, ако нямаме пасивна, няма как да имаме и активна. Причините от друга страна да нямаме тази пасивна свобода на движение може да са различни: антагонистични мускули по гърдите и раменете, прекалено дърпане отпред по гърдите, което може да е признак, че нервната система не е запозната с това движение и затова не го позволява и др.
Но ако пасивната свобода на движение е ок, значи гъвкавостта не е фактор за “неможенето” и причината е друга. Може би това, което ограничава движението е силата. Е, не става въпрос да имаме мускули като Кобрата, а да имаме сила в смисъл способността да генерираме мускулно напрежение в дадената позиция на мускула (активно мускулно напрежение), за да преодолеем съпротивление. Съпротивлението може да е тежестта на тялото, гравитацията, антагонистични мускули и тъкани, например.
Но дори достатъчната гъвкавост и сила не са всичко, защото една поза не е само едно движение в една става. Необходимо е и да можем да контролираме всичко, което трябва да се случи, за да се получи дадена поза.
Което означава координация. Координацията е просто способността на мускулите и ставите ни да си взаимодействат като един отбор, за да се получи даден резултат. Липсата на координация може да не е съвсем очевадна, но опитното око ще забележи как някои части на тялото изпреварват други, когато не би трябвало. Тук трябва да знаем последователността на всички движения, които да ни поставят в желаната поза. В случая с нашите навеждания назад, липсата на координация би означавало кръстът да тръгне да се навежда преди ръцете да са стигнали максимума си екстензия. А това е признак за лош контрол и стабилност на тази телесна част – лумбалния гръбнак. Така всички отделни движения нямат добър тайминг, създават се неприятни усещания, напрежението също не се разпределя добре по цялото тяло и позата не се получава или се получава зле.
Това обяснява и факта, че мобилността зависи от стабилността – от умението да не допускаме излишно и нежелано движение. Една става няма да може да се движи добре, ако съседните стави не са стабилни.
Ако практикувате сами наистина може да е трудно да усетите дали имате или нямате този вид координация, защото нашите усещания за самите себе си все пак са ограничени. Тук Ви е нужен учител, който да забележи и адресира тези неща. Колкото и да се опитвате да развивате гъвкавост и сила, без стабилност ефектът няма да е кой знае колко.
Изводът от всичко това е, че ако работим само за подобряване на пасивната си свобода на движение, може би развиваме гъвкавост, но не и сила или координация и стабилност. Не че няма нужда от такава работа, има разбира се, защото изследвайки пасивните си граници ние подобряваме поносимостта си към разтягането. Когато сме стегнати, това не винаги е някакъв фал в мускула – всъщност никога не е, а просто е сигнал от нервната система, че тя не е свикнала с това натягане, което й предлагаме и има нужда от адаптация. Когато постепенно и регулярно предоставяте на нервната си система същия стимул, тя ще започне да се адаптира като ще ре-организира рефлексите и нервните импулси, които създават физическите усещания в телата Ви.
От друга страна, активната работа, включваща и сила и координация е по-функционална, защото създава умения, които ще са Ви необходими и извън йога. Екстремната гъвкавост не е кой знае колко полезна, освен ако не се подхлъзнете и приземите на шпагат, докато силата и координацията са необходими качества на всяка крачка.
И нека повторим още веднъж, пасивното разтягане не е нито лошо, нито противоречи на активната работа. Още повече, че степента на предизвикателство също може да варира в големи граници. Човешките движения в никакъв случай не могат да се сведат до стереотипи, колкото и да се опитваме да ги симплифицираме. Дори типичните модели на движение могат да имат различни причини. Истината е, че може да се работи по много начини и всички те да имат полза в зависимост от човека.