Йога лайфстайл

Бакти е най-добрият начин, но все пак се погрижете за ума и тялото

Много ученици постоянно обсъждат колко е трудна практиката както физически, така и психически, но те не споменават изобщо духовното измерение. Нещо по въпроса? Е, духовната част на практиката убягва наистина, но нека го погледнем така.

Аз разделям здравето на три категории: физическо, психическо и духовно здраве. Това, че имаш едното не означава автоматично, че имаш и трите. Може да си физически здрав, но не и психически или духовно. Може да си здрав психически, но пък не и физически…Разбирате, нали? И има неща, които помагат повече за едното или другото. Йога, практикувана сериозно, е за духовно здраве. Това е нейната основна цел—да осигури духовно развитие. Тя е средство и това е каквото това средство ни дава. Тя не ни развива задължително физически или психологически.

Разбира се, и трите аспекта имат грубо и по-фино ниво, но не винаги е лесно да се разбере къде сме. Например, ако някой реши да стане физически здрав чрезХата йога, то те използват неподходящото средство за това. Ако се опитваш да станеш психологически здрав с йога, ще трябва да тръгнеш бавно и да забавиш всичко. Йога е за духовно здраве. А хората се опитват да използват йога и за физическо здраве, и за психологическо. За някои това може да звучи малко крайно, но всъщност не е. Аз не казвам, че йога няма физическа или психологическа полза, а просто да не се опитваме да пъхаме кръгла пръчка в квадратна дупка. Ако се опитваш да използваш сериозната йога практика за физическо здраве ще е като да пъхаш кръглата пръчка в квадратната дупка.

Същото е и с психологическото здраве. Всъщност, всички знаем какво се случва в такива случаи: стигаме до физически терапевти или психотерапевти. Защото може да правиш йога с години и пак да не станеш здрав физически или психически. И всъщност, сам се прецакваш, сам се спираш по пътя към това здраве, защото се опитваш да пъхнеш кръглата пръчка в квадратната дупка. Но ако използваш йога като духовна практика и знаеш за какво я използваш и каква е нейната цел, тогава вече пъхаш кръгла пръчка в кръгла дупка. Тогава няма съпротивление и няма да стигнеш до психотерапевти или лекари, защото няма да се опитваш да превръщаш йога в нещо, което тя не е. Това е много важно.

Винаги съм казвал, че всяка система знание е също система невежество. Именно затова когато преподавам се стремя да бъда много технически подробен, защото смятам, че когато се опитваш да се развиеш духовно, би било лудост да се нараняваш по пътя—физически и психологически.А можем да се нараним и психологически, ако пренебрегваме психологическото си развитие, дори това да е в името на някакво духовно израстване. И така във всяка духовна система има вградено невежество, защото е много лесно да се пренебрегне тялото в преследване на духовни цели кат медитация или съзнателност. Или пък обратното се случва и приемаме телата си съвсем буквално в тяхната физическа красота и пропускаме духовността.

Хората обикновено се фокусират или само върху тялото ии само върху ума си, като е ли това е крайната цел. Като че заставането правилно в асана е йога. Разбира се, че това е инфантилно мислене. Много често срещам хора, които вярват, че ако се навеждат добре напред и/или назад, или могат да отскачат назад и напред—та, мислят си: това е знак, че телата им са здрави. А щом не могат да отскачат или са слаби и не могат да направят Чатуранга те не са здрави. Това е грешка, която ни струва много духовно. Защото същите тези хора може да са много по-духовно развити от някой друг, който може да прави всички сложни пози. А да се гледа по този начин на йога вреди ужасно много. Същото е като да си мислиш, че щом се навеждаш назад си здрав.

Това всъщност е пречка пред духовното развитие и дори съвършенството на тялото. В “Йога сутрите” се говори за тези неща. Глава 3.46 казва, че “Една от ползите на концентрацията е красота, грация, сила и стабилност, които са признак за телесно съвършенство”. Но това не се постига с правенето на 400 Чатуранги. То не се постига по този начин. Постига се като се елиминират клешите, корените на болката. Постига се с наблюдение на отношението си към привързаността, отвращението, егоизма, страха. И посредством разбиране на вродената ни духовност и тенденцията ни да я игнорираме. С други думи, искаш да оттеглиш енергията си от дисбаланса във физически план. Това означава, че ако приоритетите са си на мястото, използваш йога практиката си за духовни цели и едва тогава можеш да разбереш как да я използваш за оптимално физическо здраве и полза, която е огромна.

Ето затова наблягам на основните неща. Суря намаскар, позите на крака и обърнатите пози. Наблягам на тях, защото те са позите, върху които може да се работи, за да добием достъп до вътрешната ни духовна природа, както и да получим физически ползи. Ако подчертавате физическата полза от практиката, то тогава ще трябва да включите и други тренировки, за да имате балансирана тренировъчна програма—като ходене, вдигане на тежести, танци..това са такива елементарни човешки дейности, които могат да осигурят физическо здраве.С други думи, намаме нужда от Випарита Шалабасана за да имаме здрав гръбнак. Телата на хората са различни. За някои, може би Випарита Шалабасана ще е нещо целебно за техния гръбнак. Не за много, но за някои е.

Но не сме споменали умствената част, а тя е ключът. Работейки с тялото, клешите—за да концентрират ума—ни подхвърлят материал, който може да ни доведе до духовно израстване или да ни забие в психологически и емоционални проблеми. Затова трябва да изградим взаимоотношение с този материал. Само правенето на практика и избягването на тези проблеми няма да ни ги разреши. Тук говоря за онова, което се случва след 4-5 години практика, когато първоначалния стремеж към физическо, психологическо и емоционално здраве е попреминал. В началото имаме много силен такъв стремеж, но след това изплуват други неща. Много често имаме хора с няколко години ежедневна, сериозна, напреднала практика и после гледаш този човек гневен, с развихрило се его или емоционално неадекватен в различни ситуации.

За това говоря. Има едно забавяне на този ефект и това е така, защото Ащанга йога се опитва да стимулира духовното развитие. Ако забравяме за това, със сигурност прогресът ще е спорен. Така че, бхакти като цяло е най-добрият път, но да не забравяме телата и умовете си по пътя…

No comments yet! You be the first to comment.

Вашият коментар