Ащанга йога – йога нa прехода

Считате ли, че “знаете как стоят нещата”? Вкопчили сте се в знанието си за това или нова? Търсите доказателства? Съпротивлявате се срещу определени обстоятелства в живота ви? Имате идеи за себе си?Какви са те? Как сте стигнали до тях?

Животът е постоянна промяна. От бебета ставаме деца, след това младежи, след това зрели индивиди, а някой ден животът преминава в смърт, смъртта в друг живот…Телата ни се променят също постоянно. Обстоятелствата в живота ни – тоже.

Но човекът не обича промените. Колкото и иронично да звучи, макар същността на живота да е тази постоянна промяна, същността на човека е да се съпротивлява срещу промяната.

Промяната е процес, движение, преход. От едно място на друго. От едно нещо на друго. Преходът е промяна. И Ащанга йога е практика на преходите и промените. В началната серия има около 40 прехода (отскачания назад), но и самите асани между тях също са в процес на преход и промяна.

Грегор Меле в своята “Ащанга йога: практика и философия” нарича Ащанга йога системата йога маала. Да, Паттабхи Джойс също я нарича така. Тялото се използва като мантра, позите са мънистата, а дишането, банда и дрищи образуват нишката, която свързва мънистата в наниз (“маала” означава наниз). Преходите – нашите отскачания назад и напред – са пространството между отделните мъниста – напомня ми на устройството на миелиновия нерв…Сигурно знаете, че миелиновата обвивка на аксона прилича на наденичка…между два участъка с обвивка има т.нар. прищъпвания на Ранвие, които карат нервния импулс да се движи скокообразно и много по-бързо, отколкото ако ги нямаше…Та и нашият наниз от асани си има тези пространства, които позволяват да усетим, разберем и попием всяко отделно мънисто. С други думи, те са толкова важни, колкото и самите асани.

Но как самите асани са преход? Да кажем, че имаме ученик, който работи да “научи” дадена асана – добре де, нека е ужасната Маричи Д или Супта Курмасана…В повечето случаи, в началото кажи-речи всеки допуска една и съща грешка – гледа на позата като на цел, нещо, което трябва да се “постигне, направи, пребори”. Асана е обект, нещо, което да придобиеш и после да си го сложиш в джоба. И когато за първи път си хванеш ръцете в Маричи Д, да, има момент на възторг, и гордост, и облекчение. Страхотно усещане! Е и? Какво става след това? След това идва следващата асана, а с нея още работа и пот. И ако фокусът ни остане върху постиженията, върху това “колекциониране” на пози, които можем, очаква ни страдание. Защото позите идват, отдават ни се, а след това си отиват. Но ако си позволим да наблюдаваме процеса, през който минаваме в продължение на практиката, дни, месеци докато работим над тази асана, тялото и умът ни ще са в процес на преход, движение и развитие. Именно този процес е смисълът и същината, той е истинският ни учител, а не самата поза.

Не би било мъдро да пришпорваме този процес. Аз обичам да му се отдавам изцяло и да уча каквото мога от него. Какво се случва с мен в този ден или период на живота, което влияе на как тялото ми се движи в този ден или период от живота? Какво става в ума ми, как той смила всичко и как го изплюва чрез тялото ми? Има огромно удовлетворение в това.

Много често обаче, преходите се пренебрегват. Заради репутацията на Ащанга йога като “физически трудна и прекалено натоварваща”, на много места Ащанга се преподава без преходите, без отскачанията назад и напред или без да се държи на усвояването им. Аз винаги държа моите ученици да учат преходите редом с позите (всъщност, може ли да е друго?) като им давам варианти на преходите, които постепенно да развият необходимите качества, за да станат те изпълними. Тъжно ми става, когато някой се откаже да ги изпълнява, защото “не иска да се товари” или “да си дава зор”. В другия край на спектрума са онези, които са вманичачени в отскачанията и бичат отскачания с риск да припаднат, хванати в капана да учат “трикове”, вместо да се фокусират върху процеса на йога.

Разбира се балансът между двете крайности е най-разумното, но аз определено държа на преходите толкова, колкото и на самите асани и преподавам някоя тяхна версия на всеки според състоянието му в момента. Често чувам; “Уф, ама аз съм дебел/а, нямам сили…”. Но след като си стигнал до тази част на практиката, значи…си стигнал. Преходите са част от там, където искаш да бъдеш и където се намираш. Преходите са част от самата асана, защото ни помагат да разберем самата асана – без празните места между мънистата, нямаше да има мъниста.

Който е практикувал с мен знае, че не гледам с добро око на мързела. Ако не се опитваш дори да се повдигнеш, ще ти помогна да го направиш. Ако успяваш да се повдигнеш, ще ти помогна да добавиш следващия елемент. Но да се откажеш от мързел, няма да търпя за дълго….И о, да, чувала съм какви ли не извинения: къси са ми ръцете, задника дебел, къси крака, дълги крака, слаби крака, не мога, сковани стави, широк таз, нямам силата, не ми трябват, нали смисълът не е в тях…

Но това са само врити на ума, които постоянно ни казват какво можем и не можем да бъдем или направим. Умът ни удобно ни изпраща хиляди извинения да НЕ направим нещо, защото неговата природа е съпротивление срещу промяната (и преходите). Да, умът Ви ще направи всичко, за да избегнете промяната, прехода, растежа, развитието и в крайна сметка онова, за което правите йога.

Можем да постигнем всичко, върху което се фокусираме. Ако започнете да работите консистентно и търпеливо която и да е асана или преход, рано или късно ще стане. Може да не изглежда перфектно. Може никога да не стане перфектно, но ще научите нещо от цялата работа и със сигурност нещо във вас ще се промени.

Страхът от промяната е онова, което най-често ни пречи. Виждам го в привичните модели на движение, които се обаждат когато много искаме да направим някоя поза. Ние искаме и тялото е готово, но умът в този момент казва: “А-а-а, мой човек, няма да стане твойта…”. Именно в тези моменти се случва магията между учителя и ученика, когато преодолеем този страх от промяната заедно.

Да, преходите са си трудни и на постелката, и в живота. Но ако все бягаме от тях, как ще разберем смисъла? Та в преходите и тяхната каузалност е смисълът на всичко. И ако не го разберем, не си позволим да го осмислим някак-си, никога няма да сме удовлетворени наистина. Защото в каквото и да изберете да се вкопчите, то все някога ще се промени. След която и да е направена асана, винаги идва друга, която няма да можете да направите.

И Патанджали го е казал:

Tasya heturavidya

Неправилното знание ни кара да си мислим, че сме ума си или тялото си, което води до самскари и ни обвързва с външните, вечно променящи се неща.

“Йога сутра”, 2..24

и

Aparigraha sthairye janma kathamta sambodhah

Установеният в непривързаност добива дълбоко разбиране за смисъла на живота.

“Йога сутра”, 2.39

Не е лесно да приемем постоянната промяна и да помним, че ние – нашата същност – все пак е незасегната от тях. Но на постелката имаме уникалния шанс да го усетим поне за малко именно в моментите на преход.