Асана дълг? Колко е голяма сметката Ви?
Лятото е в разгара си, а аз още работя. Сигурно съм единствената луда, защото и в шалата като че ли има само от време на време отбиващи се ентусиасти…Но пък последните две седмици бяха особено трудни, защото течеше поредният курс за инструктори, който си взе дължимото от мен и силичките ми, които и без това бяха на привършване…
Сигурно знаете как е след дълги периоди на максимално психическо и физическо натоварване. Когато всичко свърши…се разпадаш.Чудиш се как си издържал. Чудиш се дори, дали ще можеш да продължиш. Всичко си има цена. Понякога—прекалено висока. В този ред на мисли, Дейвид Гаригес говори за “асана дълг”. Какво е асана дълг? Това е цената, която трябва да заплатите рано или късно, често след години, за “предобрянето” си днес. С други думи, ако днес се пресилвате, правите по две практики на ден, не си почивате адекватно…бъдете готови за солена сметка. Натрупвате такава сметка всеки път, когато егото Ви превземе усилията Ви. Ако откриете, че бутате, дърпате, насилвате се, правите пози, които са Ви прекалено трудни и за които не успявате да създадете правилната постановка (казано по друг начин, не ги усещате, а ги правите механично), прекалено Ви пука какво ще постигнете и си поставяте нереалистични цели за състоянието на тялото Ви или за нивото Ви на разбиране. (И да, днес поредният Ащанга инструктор ми сподели, че води група, започнала от 1 месец, но правеща цялата Начална серия, но все още не умееща да диша….два пъти седмично, за по час…..разбирате за какво говоря….) Така влизате в—както казва Дейвид—АВТОКОМПЕНСАЦИЯ и това води до асана дълг.
Какво означава това?
Компенсацията с асана е “когато убедите себе си, че ключът към това да Ви обичат повече или да сте по-пълноценен човек е в колко добре се справяте с общуването с другите хора или когато започнете да си мислите, че не се справяте добре. Това Ви кара да искате да се представяте винаги на най-високо ниво. Трябва да сте дисциплинирани и упорити в практиката си на всяка цена. Направо сте длъжни да изпитате физически катарзис всеки път по време на практика. Но всъщност, нямаме никаква нужда да компенсираме нещо или да създаваме катарзис.” Винаги съм казвала, че и лошите дни или дните на мързел също са част от практиката.
Не, не искам да кажа, че трябва да търсим оправдания за чистия мързел, но все пак сме само хора и ако мързелът или каквото и да било там са непреодолими, все пак помага да бъдем добри със себе си, а не да се самобичуваме за това. Но още по-добре е, ако се научим да гледаме на практиката си отстрани, безучастно, с вайрагя—непривързаност. Правете си практиката, но не стигайте до насилване, бутане, съпротивление, желание, гняв…Просто правете каквото можете, изследвайки лимита си този ден, ден след ден. Наистина, няма нищо, което трябва да доказвате—нито на някого, нито на себе си. Правете каквото можете за удоволствие, а не защото някой ще Ви каже “Браво!” Не за друго, а защото сигурно никой няма да Ви го каже, освен някой, който и грам не разбира от йога. Можете да поработите над някоя и друга асана дори и когато не сте съвсем на тази вълна, мързи Ви или сте…разбити физически…И може би ще откриете красотата на практиката, нейната сила и мъдрост, която най-много се усеща именно, когато има ахимса…
Когато приемем, че не сме на топ-ниво, оттървем се от психозата, че трябва да сме на топ-ниво винаги и че нашата стойност като хора зависи от това на какво ниво сме… Ако успеете, както казва Дейвид: “Ще неутрализирате отровата. Ще стигнете до корена на практиката и ще превърнете химса (навреждане) в а-химса (не-навреждане). И освен това, следвайки ахимса по пътя, ще се радвате на добро здраве.”
А аз? Ами след като се разпаднах се опитвам да се събера отново…С ахимса…Стъпка по стъпка…Преоткривайки и откривайки нови неща, които като се натрупат, няма да имам търпение да споделя с Вас….
