Философия

shraddha

Śraddhā: вярата като йога практика

Ние всички имаме своите истории. Истории на падения и неуспехи, когато сме се изправяли след това, за да продължим. Какво ни кара да се изправим и да тръгнем отново? Кое подхранва силите ни да продължаваме, въпреки…? Някои ще кажат: вярата. Но какво е вярата? Аз не съм вярващ, ще каже друг. Какво е вярата? Какъв е смисълът й по отношение на йога.

Обикновено, ние си мислим за вярата като нещо, което имаме или нямаме: имаме вяра в нещо, било то Бог, вселената, семейството си, себе си. Но йога предлага една друга перспектива – Śraddhā – и свързва вярата с личната практика.

Санскритската дума Śraddhā се превежда като вяра, доверие. Но в смисъла на думата има нещо по-дълбоко. Б.К.С.Айенгър описва шрада като умствена и интелектуална твърдост, която поражда дълбоко доверие. Вяса, първият коментатор на сутрите, интерпретира шрада като яснота на ума, която ни подкрепя. Когато умът е ясен, истината ни се разкрива. С ясен поглед виждаме какво предстои и имаме доверие.

Мнозина биха искали да имат вяра, а и имаме нужда от нея – от тази яснота и сила, които водят до дълбокото доверие, че има причина да сме тук. Вярата, без съмнение, е важен компонент от йога практиката. Тя ни помага да останем на пътя си, въпреки всичко. Но шрада е и практика сама по себе си. Това е качество, което можем да култивираме и не бива да оставяме на случайността.

Вяра в практиката

Вярата, за която говорим, е вяра, произлизаща от усилията, а не само по случайност. Само когато сме положили усилия тя ще стане нещо, на което наистина може да разчитаме да ни дава сила.

В каквото и да имаме вяра – собствения си потенциал, доброто в хората или справедливостта, всичко започва с успокояване на ума. да се култивира вяра не е линеен процес, защото фокусът и премахването на пречките пред нас като незнание и привързаност хич не е лесно. Умовете ни също далеч не са спокойни и видимо не се поддават на контрол. нещо подобна казва и Арджуна в “Бхагават гита” 6.34. Но Кришна му отговаря, че колкото и да изглежда невъзможно, умът може да се успокои посредством практика и непривързаност. И в “Йога сутрите” се казва, че йога се постига с практика и непривързаност.

abhyāsa vairāgyābhyāṃ tatnirodhaḥ

Йога сутра 1.12

Да, практиката и непривързаността са двата фундаментални принципа, на които е стъпила йога. Абхяса е постоянното усилие да се постигне и поддържа спокоен, фокусиран ума, а вайрагя изисква да се отървем от многото си привързаности, страхове, съмнения и какво ли още не, което ни оковава като куче в кълчища. Възможно ли е?

Сега, малко вероятно е дхармата ни в този живот да е оттеглянето в пещера, за да се откъснем от света на сетивата, съблазните и противоречията. Тогава как да развием непривързаност като. проблемите се сипят отгоре ни един след друг и всичко, което имаме е задължения, задължения, отговорности…

Да практикуваме

Разбира се, че колкото и да практикуваме, от време на време ще падаме. Нормално е, необходимо е дори. Ще падаме заради съмненията си, отчаяние, страх и често просто от умора. Но в йога има една магия. Всеки един момент е възможност да се вгледаме и анализираме себе си, да нанесем корекции, да опитаме отново. Личните ни практики ще ни докажат, че само знания не са достатъчни, само рефлексия не е достатъчна, трябва и да правим нещо. “

Не можем да се насилим да вярваме. не става с логическо мислене. “Трябва да вярвам, защото трябва” не върши работа. Но можем да създадем условия за тази вяра да порасне в нас. Когато ни е много трудно, може да ни се струва, че едва имаме сили да се надигнем от леглото. Именно в тези моменти шрадда идва като лекарство. Ако се чувствате така, просто останете неподвижни и слушайте. Първата стъпка е да слушате, за да излезете от кутията, в която сте заключили онова, което е винаги с Вас – вродената, много дълбока мъдрост. Не като знания, а като онова, което винаги ЗНАЕ и няма как да го излъжеш.

За да се измъкнете от бушуващия ураган, трябва да знаете накъде сте тръгнали. Трябва да знаете и накъде духа вятърът, за да можете да поведете кораба си в правилната посока. Слушайте какво ще Ви каже вътрешната мъдрост. И не чакайте да се научите да плувате, за да влезете във водата. Ако прекалено се подготвяте или прекалено се съмнявате, изпускате радостта на живота.

Който си е такъв, какъвто си е, независимо какво Ви се струва. Шрадда е вярата, която Ви позволява да влезете във водата и да започнете да се учите да плувате.


В следващи постове ще дадем и практически примери за липса на шрадда или обратното. А засега – толкова!

No comments yet! You be the first to comment.

Вашият коментар