целта на йога като духовна дисциплина

Tялото никога не е отделено от съзнанието, духа или цялостта. То е една постоянно променяща се, динамична, развиваща се, осезаема експресия на онова, което е по-силно от нас, на онова, което наричаме Божествено. Сърцето по принцип си го знае, но умът ни забравя, изгубен в собствените си измамни проекции.

Йога изначално е соматична дисциплина, което означава, че тя изразява и дава “тяло” на духовни принципи, като събужда клетките, тъканите и органите на тялото, раздвижва течностите в него и пре-подрежда физическата структура като цяло. Което повдига въпроса—а какво е духовно? Какви са тези духовни принципи? И очевадно—как тези трудни физически практики имат връзка с тях?

Духовността най-общо е изучаване на сърцето, а духовните практики изследват и изразяват уроците на сърцето в ежедневието ни. Всички източни духовни учения като Будизма, Таоизма, Веданта или Йога се занимават с това. И това може да се обобщи в три неща:

1. Реалността (или Вселената), видимото и невидимото, създателят и създаденото от него, ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО С ВСИЧКО ОСТАНАЛО и това е една ненарушима, непрекъсната връзка.

2. Същината на природата, на всичко около нас, на всеки един от нас, твоята, моята и на когото и да било друг е една ненарушима цялост.

3. Реалността ни дава две перспективи. Едната е онова, което виждаме, целият този свят, всички тези непостоянни и променящи се форми, появяващи се и изчезващи постоянно. Всичко, което можем да видим се появява, променя се по някакъв начин във времето и изчезва, умира. Това включва наистина всичко—ума, културата, науката…

В най-добрия случай, ние виждаме една много малка част от този изумителен и непрестанен процес. Другата перспектива е онова, което не виждаме. Има много, което не виждаме, но то очаква да се прояви. Както и да го наричаме, то е безкрайно, непрекъснато, очакващо да се появи. Моментът на пробуждането е когато усетим, че това “невидимо”, това “присъствие” е винаги и навсякъде, по всяко време. Моментът на духовното просветление е когато наистина ни “светне”, че двете перспективи са реални, че видимото и невидимото, проявеното и непроявеното не са две отделни неща, а израз на една и съща реалност. Оттук и терминът “адвайта” – “не-две”.

Та, духовността, която йога развива е всъщност способността да позволим на ума да създава, изследва и да се радва на този променлив свят като изражение на всичко, което остава невидимо, на Божествеността. Всъщност, като се замислиш, тази непроменлива Реалност е постоянно около нас, с нас, в нас. Не можеш да избягаш от нея, не можеш да се спазариш, да я отложиш за друг ден, да я промениш. Дали си пием сутрешното кафе, правим любов или спорим с някого, тя е тук. И ако сега, точно в този момент се запитате: “Кое е това, което е с мен сега, докато шофирам, чета ей-това тук, пера, готвя или нещо друго? Коя е истината, която няма да се промени? Коя е тази истина, която важи и за мен, и за другите, за животните, растенията и всичко около мен?”

Няма да давам отговори. Отговорът всеки го знае. Проблемът е не, че не знаем истината, а че тя идва в повече на болшинството от хората. Не на всеки му изнася да си я припомня, защото гледаме на нещата само от едната перспектива, използвайки ума си и забравяйки сърцето. Сърцето знае, но именно затова предпочитаме да избягаме в илюзорния свят на ума. Така попадаме в нови неприятности, защото там пък виждаме постоянните промени около нас, виждаме колко всичко е нетрайно и отчаяно започваме да търсим някаква стабилност. Виждаме смъртта, виждаме разложението, виждаме дегенерацията на всичко и всеки, и защото не е много приятно, вкопчваме се в живота както можем, с каквото можем, заблуждавайки се, че всичко се случва на всеки, но не и на нас. Аз съм по-специален, защото съм АЗ.

В “Йога сутрите” си Патанджали ни дава много практически рецепти как да спрем да се самозаблуждаваме по повод тази реалност. Усилията да видим отвъд онова, което можем да видим и да събудим гласа на сърцето е и духовната практика. Духовната практика няма нищо общо с това да ставаме “по-добри”, тя не е и курс за самопомощ. Много хора се обръщат към йога след някакви емоционални травми като си мислят, че с йога ще станат по-добри или ще срещнат хора, които са по-добри към тях. Като в “АА”, където търсиш утеха и подкрепа от подобни на себе си. Не. Йога тръгва от това, че всеки от нас е вече цял и завършен, нито добър, нито лош, а такъв, какъвто е. Различни проявления на едно и също нещо, което нещо е едно и същото за всеки и всичко и винаги. Ако не го проумяваме, това е защото много неща ни пречат. И тези неща са създадени от ума, измислени от “кралицата на драмата”, нашият ум.

И сега, какво общо има това с нашата практика? И как практикуваме? По определение, “практика” е “повторението на едно и също действие или умение редовно, за да се подобри или усъвършенства това действие или умение.” Спортистите, музикантите, танцьорите—те практикуват всеки ден техните умения, за да ги усъвършенстват. В йога не е по-различно. И в йога практикуваме всеки ден, повтаряме едни и същи неща, докато не добием майсторство.

Разбира се, физическите ползи се виждат най-лесно и може би първо тях усещаме. Да, тялото се променя по-бързо, отколкото навиците ни и моделите ни на мислене, чувстване, правене на нещата. Те са по-упорити, защото са по-незабележими, по-неосъзнати и затова се иска постоянна практика, за да бъдат променени. Но и това все още е в света на видимото, физическото. Но всички имаме сърцето. Като орган, то е кажи-речи по средата на тялото. Докато правим нещо и усещаме различни неща по време на асана, сърцето си бие, нагажда се към нашите действия, обновява се. От гледна точка на чакрите, сърдечната е по средата, обединяваща потока енергия отдолу с този отгоре. Сърцето събира кръвта от всякъде и отново я изпраща обновена към всичко с всеки свой удар. Не е тайна и че всяка наша емоция влияе на сърцето. Това поне всеки е усещал. И няма как иначе. Физически, емоциите ни до голяма степен са продукт на различните хормони и променената биохимия на телесните течности. Кръвта не прави изключение. Страхът, неувереността, тревожността и всички самозаблуди на ума с техните последствия минават през сърцето. Неслучайно Паттабхи Джойс говори за ”отровите, които обграждат сърцето” и това не са наситени мазнини, холестерол и други неща, а гняв, завист, алчност и т.н. Дали физическите отрови, разболяващи сърцето са породени от “духовните отрови”? Може би. Аз лично вярвам в това.

Та в какво всъщност се състои духовната ни практика, която не е отделна от физическата? Същината й е:

1. Да ПРАВИМ РАЗЛИКА между Вечното и непроменящо се (Пуруша, Сега, Атман, Същността,Духът….) и преходното, променящо се (Пракрити, природата, материалният свят, физическото тяло…)

2. Да не ЗАБРАВЯМЕ, ДА ОСЪЗНАВАМЕ, че истинското “АЗ” – онова, което си остава “АЗ” винаги, при всякакви обстоятелства е НЕПРОМЕНЛИВО, ВЕЧНО, НЕНАРУШИМО, а не която и да е видима форма на променливия, материален свят около нас.

3. Да ОСЪЗНАЕМ, че светът на променливите форми около нас е само проявление на ОНОВА, КОЕТО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ, както и да го наричаме. Можем да го направим и на постелката – всъщност, май оттам трябва да тръгнем. Защо? Е, причини много. Но ако приемем, че сърцето е “двигателят” на тялото и в същото време е седалище на “истината”…

Има смисъл да се поизпотим. И колкото повече “духовни отрови” сме натрупали около него, толкова повече ще трябва да се попотим, за да ги размекнем и изхвърлим от нас… Не е много сложно за разбиране. По-сложно е да си размърдаме задника и да направим нещо.

Така че, не се хващайте на поредната илюзия, която умът ще ви поднесе, добре опакована и примамлива—че е достатъчно да четете такива неща или да имате добри намерения. Ставайте и практикувайте, потете се, без въпроси и оправдания, колкото толкова, но практикувайте. Това Е началото на вашата духовна практика. Няма друго.

П.С. Това бе написано в деня, в който татко почина, преди да знам, че си е отишъл. Не е писано “по повода”, макар да звучи именно така. Но няма случайни неща.