Сърбежът в ума и сърцето
Защо се занимавате с йога? Някой ще каже: “За да съм по-здрав.” Друг – “За да стана по-гъвкав”, трети – “За да се успокоя”. Някои уж по-възвишени същества може дори да кажат, че са “много заблудени и искат да се просветлят”. Е, това последното не съм го чувала, но пък съм сигурна, че мнозина ласкаят себе си с такива мисли.
Но във всички тези причини липсва нещо много съществено и това е осъзнаването, че всъщност ние си имаме всичко онова, заради което сме тръгнали на йога. Ние си седим сега и си мислим, че някъде там (в някое йога студио или ритрийт или още някъде) има нещо друго, нещо по-добро, нещо, което задължително трябва да вземем, да получим, да постигнем. И така започваме с йога или медитация, защото вярваме, че тези практики ще ни дадат “онова” нещо.
И ние си вярваме в тези неща, макар че постоянно слушаме и чуваме, че изобщо не стоят така нещата. Четем книги, разказваме си легенди, даваме примери. Като, например този:
Един монах медитирал, защото искал да стане Буда. Един ден учителят му започнал да полира една плочка в банята, за да я “превърне в огледало”. Монахът бил умен и разбрал посланието, че никакво полиране няма да превърне плочката в банята в огледало.
Но ние продължаваме да вярваме, че ако медитираме ще се полираме достатъчно, ако практикуваме повече ще станем супер-герои или още нещо. Но няма как, защото ние вече сме едно цяло с Реалността.
Много често ме питат защо не преподавам медитация, например и ми изреждат кой за какво медитирал – за повече пари (!!!), за повече увереност в себе си, за по-добър секс, за еди си какво и еди си що. Медитации да искаш! И да, явно хората си ги искат, но по същина и по смисъла на йога, щом има желание, това не е практика. Същото важи и за асана практиката. Щом има желание за някакво постижение, това не е практика, а тренировка.
Чували сме го. Повечето учители ни го натякват постоянно по един или друг начин. Ако имаме добър учител, ще ни е писнало да го чуваме.
Но някак си, в мозъците си продължаваме да вярваме на тази илюзия, че и ни харесва да си имаме тази илюзия, да си се надяваме, че по някакъв магичен начин, практиката ни ще ни даде онова, което си мислим, че заслужаваме.Сега ще кажете, че точно вие не сте от тези, които имат очаквания от практиката си – ама това го казва практически всеки, което означава, че всички заблуждаваме най-вече себе си. Не е нужно да ми казвате на мен, просто бръкнете в себе си и съвсем честно погледнете на себе си и мотивацията си да правите йога.
И не, не казвам, че в това има нещо лошо. Мотивация като мотивация. Лошото е ако се преструваме, че имаме други мотиви или изопачаваме сегашните си, за да изглеждаме по-така в очите на останалите, а и в своите собствени.Да. Няма нищо лошо, че имате някакви очаквания и желания, свързани с практиката ви. Това е естествено и никой няма право да ви казва “как би трябвало” да бъдат нещата. И ако не си харесвате сами мотивациите, още по-зле би станало, ако тръгнете да се самокритикувате или самообвинявате, че не сте “като другите”, които искат по-възвишени неща от вас или са по-дисциплинирани (което явно означава,че нещо ви е сбъркано в мотивацията) или още нещо, което не ви е като на другите.. Като другите? А защо, извинете, трябва да сте “като другите”? И кои, по дяволите, са тези други? Слава Богу, че не сте “като другите” дори. Хубаво е, че сте си вие. Но самообвиненията само ще ви създават същите проблеми, пораждайки във вас нови желания.
Е, няма начин да спрете този род мисли, затова единственото, което можем да направим е да наблюдаваме и забелязваме когато имаме такива мисли. Само тогава, когато ги забележим, приемем и спрем да ги отричаме, ще освободим душата си напълно. Защото докато има желание – дори да е желанието за напредък, да си по-добър или да не си…все ще си оставаме обвързани с илюзиите.
Защото природата на ума ни е да се вкопчва в какво ли не. А йога пък никога не е била дисциплина, която може да добави нещо към вас. Защо? Защото желанията ни и надеждите ни нямат нищо общо с Реалността.
Хайде сега отново. Наистина ли си мислите, че йога може нещо да ви даде или да ви отнеме, за да спре сърбежът в умовете и сърцето ви? Наистина ли си мислите, че ако успеете да си качите краката зад главата или да направите “летяща виняса” или Капотасана, или стигнете Трета серия, ще се кротнете, а онзи много дълбок копнеж дълбоко във вас ще изчезне и ще станете напълно Зен?
Както казва Стив Хаген, автор на “Будизмът не е това, което си мислите”, това е “екзистенциален сърбеж и за малко може да се почешем и да го успокоим, но винаги има още нещо, само още едно нещо след това, което трябва да имаме или да постигнем.” Желанието за напредване в практиката или желанието за просветление са само “поредният сърбеж”.Защото онова, което всеки иска дълбоко в себе си, няма форма или цвят и не може да бъде постигнато логически, нито пък с усилия.
Какво да правим?
Отговорът е прост. Да осъзнаем, че животът ни не е нещо отделно от Реалността, от живота като цяло, от света около нас, от живота на онези около нас.
Или с други думи, можем да наблюдаваме ума си, който все иска нещо и да осъзнаем, че именно този ум е нашият сърбеж, нашата болка и объркване, от които искаме да се освободим.
Е, хайде, Ом, шанти и обратно в действителността.