Браман и квантовата механика
Знаменитият физик Робърт Опенхаймер казва: „Достъпът до Ведите е най-голямата привилегия, която има този век пред всички останали векове“. И разбира се е прав.
Ведите са сбор от индуски свещени текстове, събрани в четири основни сборника – Риг-Веда, Сама-Веда, Яджур-Веда и Атхарва-Веда, които съхраняват хилядолетната религиозна мъдрост на арийците, население, заселило се в Северозападна Индия около 20 в. пр. н.е. Най- старият от четирите сборника е Риг-Веда, датиран от епохата между 1500 и 1200 г. пр. н.е. В него се съдържат химни, стихотворения, мантри и митологични разкази, написани на ведически санскрит. Въпреки, че са причислени към най-старите текстове на човечеството, те представляват изключителен интерес за физиците и математиците.
Упанишадите са философси трактати, които са част от и естествено продължение на ведите. Те са около 150 на брой и са датирани от 9-2 в. пр. н.е. В тях могат да се открият различни понятия, свързани с квантовата физика, космологията и осъзнаването на крайната реалност и време. В тях може да се намерят твърдения, като:
Зад света има трансцедентна безкрайна реалност, която не може да бъде разбрана и усетена от човешките сетива;
Времето се възприема от сетивата по линеен и ограничен начин и следователно това ни дава грешна концепция за него;
на практика, индуистките, будистките и др. медитативни техники служат за проявяване на истинското осъзнаване на реалността, освободено от илюзорните представи, давани ни от нашите сетива.
Ведите и съвременната физика. Концепцията за Браман
Всъщност, древната индийска култура и философията на индуизма са тясно свързани с много математически понятия и аспекти, с които все още се занимават индийските народи. Не случайно и концепцията за числото нула е разработена именно в Индия, а по-късно разпространена от мюсюлманите на Запад. Всичко това има много тясна връзка в търсенето на дълбоката реалност.
Математическото понятие за нула е много близко до идеята за нищото или още празнотата. Във Ведите концепцията за крайна реалност се отъждествява със състоянието на върховно осъзнаване – Браман (Шуня или Шунята в будистките текстове). Браман е иманентният, трансцедентен, невидим и вечен Бог, който няма форма. Той може да бъде както абсолютната празнота (отъждествявана с нулата или още с празното множество в математиката), така и безкраен (отново отъждествяван с математическото понятие за безкрайност).
Браман и Атман
Ведите ни дават концепцията за Браман като огромно поле, което представлява истинската реалност на Вселената. То не е разделено на някакви обекти с определени размери и измерения. От Браман произлизат всички форми, обекти и енергии във Вселената, както и самото време.
Това много точно съвпада с концепцията за квантовата нелокалност. Браман е Бог, който се различава от Боговете описани в Тора, Корана или Библията, от една страна, но от друга имат и много прилики. В Браман имаме всички нива на съществуване: божествени, човешки и безброй други, които стоят по-ниско или по-високо от тези на човеците. Така, може да направим извод, че всички съществуващи и възможни светове и вселени са просто различни проявления на Браман. Те обаче са илюзорни и практически непредвидими, съществуващи в него и запазващи тази си форма. Те придобиват образ и реалност, само когато някой ги наблюдава. Атман в източната философия представлява концепцията за индивидуалната душа. Атман е духовното съзнание на индивида, но то не е нищо повече от индивидуална проява на Браман. За това в крайна сметка, можем да считаме, че Атман и Браман са едно.
Двете понятия са определят като допълващи се състояния на осъзнаването: Атман се проявява като индивидуално съзнание на конкретно място и време т.е. локално, а Браман е трансцедентално състояние без време или измерение. Така, щом Браман е върховното съзнание, което е нематериално, няма форма, безвремен е, трансцедентален и нелокален, единственият начин той да бъде възприет е чрез познавателното осъзнаване.
Ервин Шрьодингер, австрийски физик и носител на Нобелова награда и изследовател в областта на квантовата механика, много добре познавал Упанишадите. Фундаменталното учение, което той научил от древните текстове, е свързано с това да се осъзнае, че във Вселената няма многозначност. Делението на материалните частици на по-дребни частици е илюзия. Шрьодингер пише: „Множеството и многозначността, които възприемаме са само външна обвивка и не са реални. Ведическата философия се стреми да изясни реалността чрез редица аналогии, като най-интересната е за многостранният кристал, който макар да показва стотици малки картини от това, което е в действителност той е един съществуващ обект, а не множество от тези обекти….“ и още „Множеството и многозначността са само привидни.“
Ведите и Единното поле
Във физиката съществуват четири основни сили: силно ядрено взаимодействие, слабо ядрено взаимодействие, електромагнитна сила и гравитационна сила. Класическият модел на физиката представя една Вселена, изградена от енергия и твърда материя, като последната се състои от атоми и субатомни частици. Този модел описва свят, който съответства на нашето ежедневие и реалност, които човешкият ум може да възприеме. Следователно човек възприема това, което вижда и усеща света около себе си субективно.
Едно от постиженията на квантовата физика е концепцията за единното поле. Това е схващането, че в основата на четирите основни сили стои една единствена фундаментална сила. Един първоизточник на всичко видимо в природата, което надхвърля съществуването. Според някои схаващания и идеи това още е т. нар. информационно поле. Друго постижение е Струнната теория, според която материята е просто вибрация.
През 1927 г. Вернер Хайзенберх формулира принципа на неопределеността, според който можем да установим точно положението или траекторията на дадена частица, но не можем да направим едновременно и двете, защото наблюдението над частицата би довело до промяна. Например, ако искаме да използваме микроскоп, за да наблюдаваме дадена частица, ние можем да увеличим многократно образа й, но за да я видим ще трябва да я осветим т.е. да я облъчим със сноп фотони, който сноп притежава енергия и импулс и така в крайна сметка ще придаде на частицата различна енергия и ще измени движението й. С други думи, когато наблюдател се опитва да измери или определи позицията на дадена частица, той извършва промяна. Така че, един наблюдател никога не може да бъде пасивен. По този начин той въвежда неопределеността.
Освен това, според Корпускулярната теория частиците могат да се проявяват и като вълни, което пък прави невъзможно точното математическо описание на траекторита и позицията им. Възможно е да се опише само статистическата вероятност за положението и движението им.
Така в крайна сметка квантовата физика разкрива свят, напълно различен от този на Нютон. Квантовата реалност е съставена от енергийни полета, които идват от Единното поле. Това въвежда много новости в науката. Тъй като всяко отделно живо същество вече не е уникално и различно същество от останалите, а е част от едно Единно поле, обединяващо всичко. Нещо повече, това дава възможност да се илюстрира пълната взаимовръзка между индивидите помежду им, както и между индивидите и Вселената.
Ведите обаче отиват една идея по-напред от това схващане, защото учат, че Единното поле, от което се проявява всичко, включително и физичните закони на Вселената, е чиста интелигентност, чисто съзнание. С други думи, източникът, от който всичко материално се е появило, е съзнанието или универсалното съзнание. В своя лекция Нилс Бор казва: „За паралел с урока по атомната теория… (трябва да се обърнем), към тези видове епистемологични проблеми, с които вече са се сблъсквли мислители като Буда и Лао Дзъ, които се опитват да намерят хармоничната ни позиция, като зрители в голямата драма на съществуването“.
Реалността, която наблюдаваме не е нищо повече от една велика илюзия, която, ако бъде разбрана и възприета, ще ни помогне да осъзнаем, че всички ние сме дълбоко свързани с едно и също Единно поле или Браман. Материята не е това, което виждаме и вярваме, че е. Тя е просто вибрация и вълни от енергия. Съзнанието на човека може да доведе до срив на вълновата функция и дори да повлияе на самата реалност. Разделението между индивидите, както и между материалните обекти, е една илюзия, която пречи на възприемането на дълбоката реалност – осъзнаването на цялото.
В резултат на това времето и пространството, както и разликата между минало, настояще и бъдеще се размиват. Това учение можем да намерим в индуистките религиозни текстове. Разбира се човек може да се запита, как така тези текстове описват толкова точно всичко това. Това е важен въпрос, който изисква също толкова изчерпателен отговор, който може да бъде даден само и единствено от продължаващите мултидисциплинарни изследвания, каквито са правили и древните, и съвременните мъдреци.
