Мулабанда
Мускулите на тазовото дъно се асоциират с Мула банда, но НЕ СА Мула банда. Нека помним това, докато описваме тазовото дъно. Мускулите на тазовото дъно затварят долния отвор на таза и поради разположението си действат като диафрагма, която е директна опозиция на дихателната диафрагма. Двете диафрагми затварят коремната кухина отгоре и отдолу и регулират вътрешно-коремното налягане в нея.
Мускулите на тазовото дъно са няколко: напречни перинеални, повдигачи на ануса и т.н. Но тъй като тези мускули ни интересуват като част от Мулабанда, а и в повечето случаи действат заедно, няма нужда да ги знаем всичките по имена, нито пък да знаем техните залавни места. Освен конкретните си функции като да затварят отворите на уретрата и ануса, мускулите на тазовото дъно стабилизират таза.
Перинеалните — над перинеума — са най-повърхностните, макар най-трудно да се усещат, а и именно те играят най-малка роля тук. Нас ни вълнуват повече повдигачите на ануса и когато казваме “мускули на тазовото дъно” имаме предвид най-вече тях. О, ще чуете да се говори и за пубо-коксигеалния мускул, известен като РС-мускула, а и мен са ме учили, че именно той Е Мула банда, но РС-мускулът е част от групата повдигачи на ануса. За повечето хора би било трудно да изолират само РС-мускула си, затова е по-практично, а и лесно, да контролираме всички повдигачи на ануса. Някои учители поставят прекален фокус върху стискането на ануса като “повдигане на Мула банда”, но очевадно във всички тези начини на казване и обяснение на кажи-речи едно и също нещо има някакви неточности. Удобно е за казване, но нещото, което не трябва да забравяме е, че банда не е мускул, а начин да предизвикаме енергийно раздвижване в тялото. Мускулите само ни позволяват да усетим тази енергия. Веднъж усетена, споровете кой мускул и доколко трябва да е активен ще отпаднат.
Ако перинеалните мускули са повече свързани с гениталиите, то групата повдигачи на ануса (levator ani) освен пубо-коксигеалния мускул, включват още два мускула, а именно илио-коксигеуса и пубо-ректалиса, които свързват, както насочват имената им, различните кости, оформящи малкия таз — срамната с опашката, хълбочната с опашката, срамната с ректуса.
Още по-очевадно е, че тези мускули са наречени “повдигачи”, защото като ги съкратим, те наистина се повдигнат като цяло (затова имаме тазова диафрагма). Това притваря долния тазов отвор, а РС мускулът придърпва опашната към срамната кост. На това му викаме “отпускане на опашката надолу”. А това може да има драматичен ефект върху гръбнака! Помислете си само, има нещо, което да издължи гръбнака ви и то от страната на “кръста”, където той е най-компресиран.
Но има нещо друго чисто анатомично. Това означава, че кръстната кост отива малко зад самия гръбнак, което облекчава напрежението в кръста. Ако тазовото дън е съвсем отпуснато, обратното ще се случи – тогава кръстната кост ще пропада пред самия гръбнак, увеличавайки лордозата и съответно компресията в кръста. С други думи, поддържането на тазовото дъно активно помага да се стабилизира не само самия таз, но и гръбначния стълб. Разбира се, че има и много други мускули и връзки, които помагат или пречат това да се случи, но да тръгнем от корена, все пак.
Има и още нещо. При тези действия сигурно сте забелязали, че и мускулите в най-долната част на корема — над пубиса, между двете най-изпъкнали костички, на които се държат дънките ви (технически наречени предни горни хълбочни бодили или ASIS, също се прибират навътре. Това е обяснимо с промяната на налягането в коремната и тазовата кухини. Затова обикновено казваме, че “Мула и Уддияна банда работят заедно”.
Много често ме питат: “Кога трябва да стягам Мула банда? “, “Кога трябва да гълтам корема?”, “Колко силно да гълтам корема?” и други подобни въпроси, свързани с банда.Отговорът е — през цялото време. В идеален случай, и Мула и Уддияна банда би трябвало да са активни през цялото време. На практика обаче, това е малко нереално, защото банда изисква много внимание и фокус. Някои ученици признават, че и след месеци практика не са сигурни дали използват банда и какво точно правят. Други усещат, че не могат да поддържат банда през цялото време. Истината е, че когато банда е активна, това се вижда.
Какво точно се вижда? Качество на движението. Мула банда създава заземяване и стабилност, което се вижда. Уддияна банда създава издължаване и въздушност. Това също се вижда. Самата грация и контрол при напреднали практикуващи е резултат от банда, макар и много други мускули да участват. Ако практикувате от известно време знаете обаче, че само банда не ни дава нито силата, нито лекотата. Т.е. колкото и да стягаме ануса и корема, няма да се повдигнем за отскок, ако не бутаме с ръцете, например. Това, което банда може да направи обаче, е да ни даде стабилността, която е в корена и на силата, и на лекотата. Банда ни дава обаче и нещо много по-важно – фокус. Нали енергията следва съзнанието, тогава насочвайки фокуса си към корена, ние ще изпращаме и енергия към корена…
И ако авидя (незнанието кои сме) е коренът на всичко онова, което ни прави нещастни и роби на обстоятелствата, то и изцелението трябва да започне от корена. А кое е нашият корен в чисто анатомичен план? Мускулите на тазовото дъно. Мула банда. Мускулите на тазовото дъно, както видяхте обаче, не работят самостоятелно. Коремът също се активира, когато тазовото дъно се съкрати.
Кое прави връзката между тазовото дъно и корема, между долната и горната половини на тялото? Псоасът. Идеята, че псоасът обединява и мускулно, и енергийно двете банди е много интересна. В края на краищата, псоасът лежи от двете страни на центъра ни на тежестта и вероятно без него, не бихме имали много контрол над този център. Едва ли ще ви изненада, че банда не е възможна без дишането, защото банда все пак е много повече енергия, отколкото мускулни съкращения, а онова, което доставя енергия (прана) в телата ни е дишането.. Очевадно, това е още един отговор на въпроса защо, макар ”да знаем” какво се иска от нас, не винаги успяваме да го направим.
Няма как да научите какво е банда изведнъж. Още повече няма да стане само с четене на книжки. Събуждането на енергията е постепенен процес. Дори да се научим да дишаме е постепенен процес — не защото дишането е трудно, а защото и за него ще имаме пречки, къде стегнати мускули, къде липса на фокус, къде липса на контрол. Мула банда се използва в йога да спре изтичането на енергия отдолу. Когато дишаме, ние оказваме натиск върху мускулите на тазовото дъно надолу. Съвсем логично е, че когато задържаме тези мускули активни – особено при вдишване, когато натискът надолу е най-голям, ние съвсем буквално спираме тази отиваща надолу физическа сила, която всъщност е само грубият аспект, грубото проявление на Мула банда.
