Отношението учител-ученик
Е, те това никъде го няма: да влезеш през вратата на учителя си и да заявиш: “Аз нали защото ще бъда учител като свърши курса…” Няма го и да обещаеш, че ще дойдеш, а да не дойдеш, знаейки многото организационни неща, свързани с провеждането на каквото и да е събитие, още повече—отговорно…Няма го и да караш учителя да дойде да те учи на крака, защото теб те мързи да отидеш да учиш с него…
Не е критика към никого, нито нещо друго от сорта. Но за толкова години съм видяла какво ли не и…понякога ми идва в повече. Та днес като прочетох на Кинчето (Кино Макгрегър) статията, попадна си точно в раната…Затова ще я преведа със съкращения:
“Едно от най-тъжните неща, които могат да се случат по пътя на йога е неразбиране между учителя и ученика. Взаимоотношението между учителя и ученика традиционно се счита за свещено и всяко търкане между тях може да е вредно и за ученика и за учителя.
Във времената на Патанджали, връзката между учител и ученик е била сериозна работа. Да приемеш някого за свой ученик означавало да поемеш отговорност за духовното развитие на този ученик и то за множество животи. Учителят се обвързвал да се преражда толкова пъти, колкото е необходимо, за да научи ученикът онова, което трябва да научи. Прекъсването на връзката, като например от ученик, който спира практиката си, потенциално би задължило учителя да се връща в много животи занапред, докато ученикът стане готов най-сетне да учи.
Когато Кришнамачаря се сблъскал с първата жена от запада, която искала да учи с него, той изобщо не се е опитал да я облекчи. Всъщност, той я накарал да мине през множество тестове – може би, надявайки се тя да се откаже. Първо, той накарал бъдещата ученичка да яде само кореноплодни зеленчуци за дълго време. След това я карал да го чака от 4 до 6 сутринта, като се появявал и си тръгвал, без да й каже или покаже нищо. Накрая, след доста време, той започнал да я учи. Тази ученичка била Индра Деви и тя помогнала на Кришнамачаря да отвори вратите си както за жени, така и за западняци. Мнозина от нас й дължим благодарност, защото нейното упорство и решителност са проправили пътя за нас да вървим по нейните стъпки.
Йогата днес вече не е йогата от онези времена. Ние се появяваме в някой йога клас ей-така, случайно, и ни учат учители с 200 ч обучение. Вместо да докажем, че заслужаваме да ни учат, ние си плащаме за 1 час. Ако искаме да станем учители, 200 ч курс, отнемащ около месец, е всичко, което ни е необходимо. Онова, което Кришнамачаря е карал Индра Деви да прави, за да докаже, че е готова за йога изобщо го няма. И—да—вече няма и такива учители.
И въпреки това, и в традиционната, и в по-съвременната йога, има много различни нива учители. Най-високото е сад-гуру и той/тя е просветлена душа, чието присъствие има силата да те трансформира и да ускори събуждането ти. След това са учителите, които може да наречем ачаря или майстори. Има и гуру, които също са майстори, но не се считат за просветлени същества, пребиваващи в самадхи. И после сме останалите от нас, като теб и мен, които можем да наречем йога-аспиранти и практикуващи, които преподават онова, което знаят и могат. Лесно е да се объркаш във всичко това. Може би най-важното нещо за съвременния ученик по йога е да разбере, че йога учителите всъщност също са ученици и като при всички ученици, усилията им понякога не са съвършени, макар да идват от едно много искрено място вътре в тях.
И сред тези днешни учители също може да има майстори. Ако имате шанса да срещнете такъв и да учите с него, трябва да считате, че сте имали късмет. Повечето от тези учители не се откриват лесно, не са по социалните медии и повечето не се вписват в модела “млади, гъвкави, в супер форма, стилни, популярни” и изобщо в онзи имидж, който медиите налагат на йога пазара. Някои от тези учители нямат дори е-мейл и последователи по социалните медии.
Има три начина, по които един традиционен духовен учител работи с ученика. Първо, учителят работи с ученика чрез позитивна подкрепа или хвалба. Това внимание наистина е приятно и често подхранва егото. Вторият начин на преподаване използва негативна подкрепа, за да даде предизвикателство. Това не е много приятно, но все пак удовлетворява, защото имаш вниманието на учителя.
Третият, последен метод е най-трудният. Учителят оставя ученика сам да се задушава в собствените си сокове, за да види какво ще прави ученикът, ако е оставен сам, без надзор и насока. Това изобщо не е приятно за ученика, защото започваш да си мислиш, че те игнорират, не те забелязват или са те забравили. За всеки ученик, който иска да стане учител, това е най-важната част от практиката им. Само ако извървиш пътя сам ще знаеш дали имаш волята и силата да вървиш по пътя изобщо. Ако си тръгнеш, зарежеш практиката си, или се ядосаш на учителя си, най-вероятно означава, че не си все още готов да си учител.
Напоследък често си мисля за това какво означава да си учител и какво означава да си ученик. Неотдавна имах конфликт с ученик. Това беше ученик, който ми беше близък и скъп, и му вярвах много. Той беше талантлив, с блеснали очи, енергичен и всичко изглеждаше прекрасно. Виждах страхотно бъдеще за него, но считах, че той има нужда от малко повече време да демонстрира отдаването си на практиката и повече време да остави практиката да му подейства. Най-голямата опасност при някой по-млад и талантлив по природа е егото. Някой, роден гъвкав, силен или чаровен, много лесно “влиза” в практиката и се възгордява. Такива ученици често очакват някакво по-специално отношение от учителя си и от самата практика. В този момент, най-важната стъпка по пътя на такъв ученик, е когато бъде оставен сам, без вниманието на учителя, което такива ученици много искат да получат. Оставени сами, такива ученици или показват, че са способни да поддържат свещения огън на йога или не. За съжаление, това е един много критичен момент за всеки искащ да бъде учител.
Повечето ученици, които обучаваме с Тим (съпругът на Кино) за учители, се провалят на този етап. Да, чиракуването не е лесно, защото изисква да му се посветиш: ние изискваме от учениците си да поддържат Ащанга практика 6 дни в седмицата, докато трае програмата и да следват стриктно вегетарианска диета. Имат да четат, да пишат есета, както и задължителни работилници, семинари и уроци. Ученето е както в малки групи, така и докато ни асистират в Майсор-класовете в нашия център. Не всички, записали се за тази програма завършват. Тя трае само две години и мнозина отпадат от нея. Един ученик отпадна, защото искаше да прави йога само 3 пъти в седмицата, а през останалото време да прави нещо друго, което му харесва. Друг не завърши, защото програмата си е натоварваща и тялото му не издържа. Имахме и един, който отпадна, защото не можеше да поддържа практика 6 дни в седмицата и да спазва вегетарианска диета, а и се чувстваше недооценен.
Тези, които са отпаднали сигурно ни се сърдят по един или друг начин. В такива случи сърцето ми се къса. Онези, които сме поканили да учат са онези, които сме си мислели, че са достойни. Обичаме ги. Но и не можем да ги оставим просто ей-така да не покрият изискванията за завършване, защото ги обичаме или ни е страх, че ще ни се разсърдят. Да си учител означава да споделяш същността на йога с други хора. Това се случва обикновено в малки, интимни моменти, когато си с учениците си. Магическите моменти не са, когато някой направи Стойка на ръце или успее да се ”хване” в перфектна снимка. Йога е свещено място, което споделяш с други. Йога е реални хора, които са готови да стават рано сутринта и да живеят в мир със себе си.
Хората искат да станат учители по толкова много причини. Наскоро едно момиче ми каза, че иска да стане учител, за да си разшири Инстаграма и да получи спонсорство от някаква фирма. Йога не е за да получиш спонсорство. Да преподаваш йога е служба към другите, но е и чест, и отговорност. Хората идват при нас с реални болки и няма да сме им полезни, ако просто ги залъжем с фалшив позитивизъм и “добри вибрации”.
И аз съм плакала сама на постелката, докато не станах достатъчно силна да приема болката си. Пътят на един учител започва като ученик. Ако не си достатъчно силен да усетиш собствената си болка и да работиш, никога няма да си достатъчно силен да усетиш чуждата болка, да държиш факлата и да показваш пътя, докато хората правят колебливи стъпки по своя път.”
Уау! Силно, а? И точно днес, когато за пореден път имах кошмари и сълзи, преосмисляйки своя си път, това дойде точно на място.
