Времето е пари, ахимса и други неудобни въпроси

Попаднах на една статия наскоро, озаглавена “Йога е безплатна, но електричеството не е.” Бързах, сканирах текста и на онзи момент не се замислих много, защото имах гости да посрещам. Но тази фраза заседна в мозъка ми и…както обикновено става, предизвика поток от мисли и стаени емоции…

Защото, няма да лъжа, ама като учител по йога, съм видяла какво ли не. Била съм толкова пъти унижавана—и то по начини, които никой не би разбрал, освен ако не е йога-учител…Била съм мамена, манипулирана, ограбвана…и всеки очаква да се усмихна блажено и да кажа:”Ом, шанти…”

Ама, знаете ли какво? С “Ом, шанти” не се плащат сметки. Едно от първите правила в йога е ахимса. Дори твърдят, че без ахимса няма йога. И аз мисля така, но…нека не изтъквам собствените си убеждения. До голяма степен, ахимса (ненавреждането) е въпрос на етика. Ама не на всекидневната неетична етика под формата на лицемерие някакво, а дълбоко изстраданата етика, базирана на осъзнаването, че всичко и всички сме свързани.

Всички инструктори сме имали какви ли не случаи, в които не са ни плащали, плащали са ни по-малко, опитвали са се да ни преметнат, излъжат и понякога чистосърдечно ограбят. Начините са много: от капризите да се връщат пари до претенции за отстъпки, за които не се спазват условията. Питали са ме:”Ама йога не би ли трябвало да се преподава безплатно…” и “Ами то ти какво толкова правиш…нали си правиш каквото обичаш…” Като чели защото правя каквото обичам моментално ми дава безплатна кредитна карта за всички хранителни магазини, за наемите и комуналните сметки.

Ние, учителите по йога, наистина обичаме каквото правим и не го правим за пари, точно както никой не ходи на работа за пари. Но за съжаление, сиренето е с пари. Парите са енергия. А разглеждано в духа на ахимса, това ненавреждане започва със самите нас. Ако постоянно се подценяваме, не държим на стойността на онова, което преподаваме или разваляме качеството, за да е евтино – това си е акт на само-навреждане.

О, колко съм си вредила в годините! Колко съм преглъщала унижения и колко съм”клякала” пред наглостта на някои хора! Дори съвсем наскоро се случи и то—от колеги-учители. Ето защо вече ми писва. Часовете по йога няма да стават по-евтини и мисля, че който наистина му се практикува сериозно получава тези услуги много изгодно под формата на карти. Курсовете няма да стават по-евтини, защото за да ги предлагам и водя аз самата плащам скъпо и прескъпо да се обучавам постоянно. Това си е отговорна работа и отговорността на учителя по йога е в постоянното му обучение, което си е скъпо. Влезте в интернет и ще видите колко е скъпо да изкараш такъв или онакъв курс. А да създадеш и развиеш такъв курс, че и да го водиш….е къртовска работа. И тя струва пари.

Така че, не няма повече да давам допълнителни отстъпки, освен тези, които съм преценила за разумни и съм обявила. Не се пазарете. Няма да давам отстъпка, ако условията за нея не са спазени. На мен също никой не ми прави отстъпки, когато аз ходя някъде. Не, няма повече да позволявам да ме манипулират само, защото някой ми е симпатичен или сме станали близки. Няма повече да вредя на себе си. Да, разбира се, че има места, където може би първият клас е безплатен, за да видиш дали ще ти хареса. (интересно ми е, а като влизаме в някой нов ресторант дали биха ни позволили да се нахраним безплатно, само защото не сме сигурни дали храната ще ни хареса?) Може би има резон в това. От друга страна, аз знам, че от един клас (особено по Ащанга йога) не можеш да разбереш дали “ти харесва”. Все пак се иска малко повече време, за да усетиш как въздейства конкретният метод. Затова имам карти за 1 седмица и за новобранци.

И да, не желая да работя с Мултиспорт, защото не желая да си пилея енергията с хора, които ще идват само защото виждат в това добра сделка. Не че всички са такива, разбира се. Има и сериозно търсещи и интересуващи се, които може би не могат да си позволят редовна йога, но за тях всяко студио (и моето) предлага какви ли не опции.

От друга страна, Ащанга йога е много специфична и практиката може да е по-кратка днес и много по-дълга утре. Няма ограничения в дължината на времето. Има разлика да плащаш за 60 минути и за близо 2 часа. Само цената на нещо още нищо не казва за съдържанието. Има семинари, включващи 2-3 часа общуване с учител и други, на същата цена, покриващи 5-6 часа взаимодействие. (Говоря за Ащанга конкретно…). Който беше на Дейвид Робсън знае колко наситена беше програмата. Същата ще е и с Дейвид Гариг. А има и семинари на същата цена, които обаче не са толкова наситени откъм съдържание. По принцип считам, че когато опре до “ходене” по семинари, курсове или часове, не бива да избираме по цената. Не сме бабички, които ще си купят най-евтиното кисело мляко не защото е добро, а просто защото е най-евтиното или на “прИмоция”. Ходим по такива места и събития, защото искаме да учим и знаем.

И аз нямам средства, а имам обстоятелства—като всички. Но когато искам да се развивам, не поставям под въпрос цената и си организирам времето така, че да съм там. Тук не опира до пари и възможности, а до психика –когато искаш да получиш нещо, не можеш да очакваш да го получиш наготово. Представям си как би реагирал Паттабхи Джойс, ако някой от учениците му беше казал: “Хей, Гуруджи, какво ще кажеш ти да дойдеш при нас, щото по това време съм на море, а и ми е скъпо да идвам всяка година в Индия? А и що не почваме с практиката малко по-късно, че не обичам да ставам рано? И утре няма да мога да дойда, ама вдругиден ми е удобно.”

Не че Гуруджи не е ходил в Америка и не че и други гурувци не са ходили и някои дори установили извън Индия. Не че не пътуват постоянно и днес. Но имат условия: комфортно спане и почивка, време за личната практика и почивка, някои изискват да имат заредена кухня и т.н. И това е повече от нормално—ние преподаваме йога и не може да го правим, ако вредим на себе си. Ако заради парите тръгнем да вредим на себе си, това вече не е йога, а бизнес.

Аз не съм Гуруджи и не заслужавам нищо такова. Аз и не очаквам нищо такова. Когато пътувам, никой не се е замислял дори дали ми е комфортно и колко всъщност ми е некомфортно, остави разходите, които винаги са си за моя сметка. Със сигурност и на други учители им се е случвало и се случва, затова споделям това. Не си доспиваме, обявяват се безумни часове, които изобщо не са съобразени с учителя, а с изгодата на хостващото студио, преподавала съм дни наред без дори да имам възможността да се окъпя, какво ти да имам време и място за моята практика, за нормално хранене, адекватна почивка и т.н. Разбира се, никога не съм се оплаквала, защото “ами така е, когато си на път”. Моят сън, почивка и комфорт са най-малката жертва, която мога да направя.

Но така ли трябва да бъде и докъде тези неща са оправдани? Доколко е допустимо и къде започваме да вървим срещу себе си? Но от Дейвид Робсън, Манджу и другите учители, с които съм била и ще бъда отново, научих много ценни уроци в това отношение. Благодарна съм, че имам такива учители—не защото могат да стоят на ръцете си, а защото с присъствието си като хора и всичко, което правят те са ми дали много по-ценни уроци. По самоуважение, например.

Да, аз съм вложила хиляди долари и много години от живота си да уча, да се обучавам, да практикувам и да подобрявам уменията си в това, което правя. Повече от 15 години аз работя денонощно, защото всичко, което правя е с една цел. Работата ми като учител по йога не включва само влизането в залата и провеждането на клас. Работата ми включва постоянна работа над самата мен, която хич не е лесна. Да не говорим за администраторската работа, свързана с това да имаш студио. Отнасям се изключително сериозно към това, което правя. Това е работа без почивен ден и годишна отпуска. То е повече от “работа”. То е мисия. То е животът ми.

И да. Аз съм добър учител. Дори много добър. Ако не бях, щях да си вложа усилията в друго поприще. Занаятчийските умения в тази професия ги развивам от 30 години и йога е само естественото развитие и израстване от всичко, което съм правила преди това. Йога никога не е била “хоби” за мен, нито “развлечение”. Йога дойде естествено, защото моите интереси, жизнен драйв и личен опит ме доведоха до това. Продължавам да се уча и да практикувам, защото това е много важно—в йога не можеш да кажеш “знам го”- това е практическа наука, която се учи с практика. А и онова, което се стремим да “научим” всъщност не може да бъде научено реално. Затова се иска постоянна практика. Иска се много.

Да, може би някъде има и по-евтини класове. Да, разбира се, че има инструктори, които си работят нещо друго и водят часове от време на време като хоби. Или такива, които могат да си позволят да вземат малко, защото имат кой да ги издържа. Няма лошо, отидете при тях. За всеки влак си има пътници. Но качеството винаги е по-скъпо. Това, което предлагам аз и други добри учители не е скъпо. Бих казала, дори е доста евтино. (Разбира се, не казвам евтино като, че всеки с лекота може да извади парите и да си го позволи, но е евтино спрямо онова, което получаваме).

И семинарът на Дейвид Робсън е евтин, и семинарът на Дейвид Гаригес е евтин, и курсовете, които предлагам. За всичко онова, което влиза в осъществяването на тези неща, цената им е малка. Опитът и мъдростта нямат цена. Жалко, че има и много неопитни учители, без достатъчно обучение, без достатъчно разбиране, години опит и тренинг, които вземат същите цени. Жалко, че много често опаковаме нискокачествени продукти в лъскави опаковки и ги продаваме скъпо, заради опаковката или бранда. Жалко, че и в йога разчитаме на акъла на “клиентелата” да “чете етикета”…Но така, както “клиентелата” не разбира какво е хидрогенирани мазнини и си купува боклуци по магазините, така и в йога често ни се пробутват полуфабрикати, разчитащи на наивността и невежеството на купувача. И така се изгражда вкус – в случая към безвкусното, блудкавото, често – направо вредното. Жалко, че евтино и дори безплатно можем да “учим” от клипчета с полу-голи и очевадно демонстриращи изваяните си тела инструктори, даващи ни “практики” за начинаещи в Circ du Soleil, но не и реалната йога. Много често логиката на такива практики ми убягва, да не говорим, че някъде съвсем липсва. Жалко, че привикваме към такива евтини, но лъскави бонбони, пълни вътре с отрови…и очакваме след това качественият шоколад да е на същата цена. (Не казвам, че всичко, което се предлага е такова. Просто е повече от стойностното…)

Но, стига за това. Аз преподавам реална йога с реални ефекти и резултати. И искам да продължавам да го правя, защото вярвам, че така по най-добрия начин служа на всички около мен. Затова не, няма да правя компромиси повече. Няма да пусна “по-лекичка йогичка”, за да си напълня джоба. Не ми го предлагайте. Няма да организирам събития, само за да има нещо да се случва, но от които няма кой знае каква полза.

Ако не мога повече да давам качество, по-добре ще е да не давам нищо. За мен, това е ахимса. Жизнено кредо. И йога.